...ме разчувства (хаха, всмис повече от обичайното ми) и изпитах (хаха, пак повече от обичайното) нужда да дам всичките си хубави, приказни и топли чувства, събирани в торбичката с чувства, на най-скъпото ми. <3 (Имаше такава приказка, чието съдържание няма общо с това, но горе долу...) Тук е момента да кажа, че въпреки нуждата ми, не бива да се откривате в "най-скъпото ми", не че нещо. ^_ Искам да се радвам, че държа в ръцете си нещо толкова обичано и и да ме усмихва.
Някои все искат все да получават (и аз искам), но въпроса е в това да изпитваш нужда да даваш и да се чувстваш като... деляща се клетчица от това...

Послепис: