Самоубийството като изход?

[CoNviCt]

Завръщането на Ботевото момиче!Само това мога да кажа.

[mince]

Не виждам за какво толкова си струва да живея след като преоблдаващото чуство, което съм изпитвала винаги е било стаданието. Животът е една безсмислена и безмислостна борба за безсмислено съществуване. Предпочитам да се самоубия, отколко да живея в ад следващите няколко месеца и накрая да завърша в лудницата. Но преди това ще се погрижа някои хора да си получат заслуженото, разбира се.

Хора, авторката не е някакво глупаво неосъзнато момиченце, че да й говорите за филии - то си личи от начина й на писане. Вероятно е надживяла мнозина от нас, просто е натрупала твърде много лош опит.
Освен това отмъщение в "предсмъртно" състояние може да бъде брутално и да причини много по- големи мъки, отколкото бъдещите жертви заслужават, като разбира се освен тях ще страдат и много други невинни хорица; така "ощетените" ще ги избие върху някой друг и то ще стане еднаа... тя вече стана. но с всяко "отмъщение" веригата се удължава. Абе, не е работа.
Дори когато сърцето ти бие неспирно, когато си изпаднала в такова яростно състояние, че две не виждаш, когато си съсипана, съкрушена и т.н.- дори тогава не си струва! И какво ще стане? Ще отмъстиш, ще умреш. И к'во? "Жертвите" ще страдат каквото ще страдат, а масата хора ще те помнят с лошо, ще ти се присмиват и т.н.
Това не ти ли се струва по- безсмислено от самоубийството?
По- яко е например да правиш лошо без да се самоубиваш- защото ще можеш да правиш много лошо цял живот
А още по- яко е да правиш добро без да се самоубиваш- защото ще можеш да го правиш цял живот по много, а освен това си е едно страхотно предизвикателство :Р
Сега, както си прецениш- но имай предвид, че сега си буквално заслепена от емоциите (или пък дори липсата на такива. Макар и да го знаеш добре, а и сигурно да го чуваш отвсякъде, ти май не се стараеш особено да си промениш светогледа. Или греша?

Благодаря на всички за милите отговори, но аз наистина вече се уморих и не издържам. Уморява ме физическото ми състояние в момента, резултат от разклатените ми нерви и психика. ще се опитам разбира се да изчакам още малко, поне седмица, да видя дали ще се оправя. Но ако този ад продължава, няма да доставя уддоволствие на причинилите го да се радват на моя провал и да си живеят живота спокойно.

[mince]

Истина е че в момента съм в плен на разрушителни емоции - гняв, омраза. Move би не мисля трезво. А истината е че имам огромно желание за живот, най-накрая си отворих очите и разбрах колко много съм пропуснала, затваряйки се в себе си, попаднала в тоя помиярник. И наистина прекалено чувствителна съм и дори може би в голяма степен преувеличавам нещата, защото преживявам обидите по-интензивно от повечето хора. но в момента се усещам много лабилна, изгубила вяра и надежда, че ще се оправя...

[scrooper]

Попринцип времето лекува, но не можеш да разчиташ, че ще се оправиш от самосебе си. В София ли учиш?

[Anichkaxxwee]

Последна година - ще изтраеш .. Каквото искаш прави, ама да се самоубиваш не е ли малко крайно?!

[Rebirthing]

Сега се върни и прочети поста ми на предната страница.
Като си толкова психически разбита, отиди в аптеката и си вземи един Ремотив, това са билкови хапчета с успокояващ ефект, не ти е нужна рецепта.

Впрочем ако беше "нетрудоспособна" , майка ти вече да те е завела при специалист...

[mince]

Сега се върни и прочети поста ми на предната страница.
Като си толкова психически разбита, отиди в аптеката и си вземи един Ремотив, това са билкови хапчета с успокояващ ефект, не ти е нужна рецепта.

Впрочем ако беше "нетрудоспособна" , майка ти вече да те е завела при специалист...

Вече пих точно "Ремотив", майка ми ме заведе и на специалист, но не помогна.

[jghgh]

Повярвай, хора, които не са изживявали стрес като твоя не могат да те разберат. Единственото, което ще правят, е да се подиграват, да омаловажават проблема ти, да ти говорят наставнически или да ти обясняват за техните си диагнози и колко по-малки са твоите проблеми, в сравнение с техните.
Това обаче не е вярно. Не е вярно, че е много лесно да се "стегнеш".
Не е вярно, че "всеки си има сериозни проблеми" - това изобщо не е вярно, има хора с повече късмет от други и това е факт. Разбира се, това не бива да те обезкуражава, защото с повече желание и ти ще имаш успехи и позитивни емоции, ако се бориш за щастието си активно.
Просто искам да ти дам едно рамо и да не слушаш всички "нахакани" коментари на хора, които дори нямат мъничка идея какво преживяваш и колко ти е тежко. Много е лесно да се обобщават човешките истории, при все, че всяка една от тях е индивидуална и тежи по различен начин.
Не мога да се съглася, че всеки има сериозни проблеми като твоите.
Също явното непознаване на елементарна психология от страна на коментиращите, но това все пак са тинейджъри и не бива от тях да очакваме много...... но определено при някакъв тежък случай не е одобряващо да чуваш "я се стегни", "това е нищо работа" и да не получаваш никакво разбиране.
Ще приложа един цитат тук, който не мога да намеря в Гугъл, но е част от календара ми с мисли за всеки ден. Ето го и него (не дословно): "Ако всеки можеше да струпа проблемите си на купчинка и да я сравни с тази на другите, веднага би прибрал към себе си своята".
Нещо такова се получава и тук - всички омаловажават стреса, който преживяваш с класа си, всички гледат пренебрежително на това, че не си терминатор, адски силна и следователно си по-чувствителна, но ако реално могат да добият представа за размера на болката, която изпитваш, изобщо нямаше да са толкова надъхани.

Въобще за какво си говорим.
Мисля, като си посъбера мислите, да ти драсна едно ЛС, защото много бих се радвала да си поговорим.

[gugenceto2]

Поговори с родителите си.Кажи им какво те мъчи.Не се самоубивай защото е крайно.Тази постъпка е само за побъркали се хора а ти определено не си такава!

[mince]

Поговори с родителите си.Кажи им какво те мъчи.Не се самоубивай защото е крайно.Тази постъпка е само за побъркали се хора а ти определено не си такава!

Откъде знаеш, че не съм такава?

[mince]

Повярвай, хора, които не са изживявали стрес като твоя не могат да те разберат. Единственото, което ще правят, е да се подиграват, да омаловажават проблема ти, да ти говорят наставнически или да ти обясняват за техните си диагнози и колко по-малки са твоите проблеми, в сравнение с техните.
Това обаче не е вярно. Не е вярно, че е много лесно да се "стегнеш".
Не е вярно, че "всеки си има сериозни проблеми" - това изобщо не е вярно, има хора с повече късмет от други и това е факт. Разбира се, това не бива да те обезкуражава, защото с повече желание и ти ще имаш успехи и позитивни емоции, ако се бориш за щастието си активно.
Просто искам да ти дам едно рамо и да не слушаш всички "нахакани" коментари на хора, които дори нямат мъничка идея какво преживяваш и колко ти е тежко. Много е лесно да се обобщават човешките истории, при все, че всяка една от тях е индивидуална и тежи по различен начин.

Не мога да се съглася, че всеки има сериозни проблеми като твоите.
Също явното непознаване на елементарна психология от страна на коментиращите, но това все пак са тинейджъри и не бива от тях да очакваме много...... но определено при някакъв тежък случай не е одобряващо да чуваш "я се стегни", "това е нищо работа" и да не получаваш никакво разбиране.
Ще приложа един цитат тук, който не мога да намеря в Гугъл, но е част от календара ми с мисли за всеки ден. Ето го и него (не дословно): "Ако всеки можеше да струпа проблемите си на купчинка и да я сравни с тази на другите, веднага би прибрал към себе си своята".
Нещо такова се получава и тук - всички омаловажават стреса, който преживяваш с класа си, всички гледат пренебрежително на това, че не си терминатор, адски силна и следователно си по-чувствителна, но ако реално могат да добият представа за размера на болката, която изпитваш, изобщо нямаше да са толкова надъхани.

Въобще за какво си говорим.
Мисля, като си посъбера мислите, да ти драсна едно ЛС, защото много бих се радвала да си поговорим.

Благодаря ти много, за най-адекватния отговор в цялата тема!!!!!

[gugenceto2]

Поговори с родителите си.Кажи им какво те мъчи.Не се самоубивай защото е крайно.Тази постъпка е само за побъркали се хора а ти определено не си такава!

Откъде знаеш, че не съм такава?

Аз съм ясновидец

[mince]

Поговори с родителите си.Кажи им какво те мъчи.Не се самоубивай защото е крайно.Тази постъпка е само за побъркали се хора а ти определено не си такава!

Откъде знаеш, че не съм такава?

Аз съм ясновидец

Аз не бях откачена, но в последствие откачих. И сега положението е необратимо.

[mince]

Преди малко бях на разходка. Оглеждах се за подходящо място, откъдето да се метна. Харесах си един 13-етажен блок с широка беседка над входа, за да съм сигурна, че ще си счупя главата, за да не стане някой фал. Погледах надолу и ме полазиха тръпки. Страх ме е. Много.

[jghgh]

Стига глупости, недей.
Не се отказвай толкова лесно.
Ако трябва се тъпчи с лекарства, само не създавай такива болки на родителите си. : )
Намери нещо, което да обичаш да правиш, и го прави често и по много.
Не губи себе си заради някакви идиоти. Има толкова много смислени неща, за които да съществуваш.

Да не мислиш, че ти пишем тези мнения, за да те окуражим да се метнеш от някой блок?
Ти изглеждаш умно и добро момиче, може да дадеш нещо на света. Последвай мечтите си.
И без друго както ти казаха по-горе, нямаш какво да губиш - това те прави истински свободна да правиш КАКВОТО СИ ИСКАШ вече, без да ти пука.

Помни, че съдбата обича смелите. Направи нещо смело. Нещо , за което винаги си мечтала, но някой ти е смачквал самочувствието, че не можеш?
Нещо, което ти се върти в главата непрестанно (изключвам самоубийството)?

Можеш да си новия Алеко, можеш да си велика личност . Ако ще мреш за нещо, нека е идеал. Не си заминавай безславно от света

[martin97]

Преди малко бях на разходка. Оглеждах се за подходящо място, откъдето да се метна. Харесах си един 13-етажен блок с широка беседка над входа, за да съм сигурна, че ще си счупя главата, за да не стане някой фал. Погледах надолу и ме полазиха тръпки. Страх ме е. Много.

Недей да пишеш такива глупости!
Струва ли си да умираш за едни тъпаци,който те дразнят,така им подхранваш егото.
Съдейки по поста те си умно момиче с много потенциал,което има добри шансове(направо са си отлични,ама нали съм скромен )да се справи добре в живота.
Опитай се да се изразиш по някакъв поетичен начин в писания.
От такова преживяване можеш ГОЛЯМ бестселър да напишеш!

[IlovEmyPuffYToY]

Стегни се и играй като мъж-не им доставяй удовоствието да страдаш Имаш родители, които са много по-важни - как смяташ ще се почувстват те? ПОвярвай ми - минала съм през това в 5 клас - имаше едни ужасни гадняри, с които постоянно се карах - тормозеха ме по нета, на живо, по време на часовете и в междучасията...Плаках всяка нощ като малка тъпа пикла...Искам само да ти кажа да намериш нещо, заради което да си струва да живееш - да ти доставя удоволствие и да избива мислите за самоубийство от главата. Аз така направих - първо мн обичах рисуването, музиката (постоянно надувах The voice и спирах да мисля за всичко) ...После започнах ей така, на шега да свиря на чело...Да,това също беше миг спокойствие и отделяне от външния свят. И знаеш липосле какво стана с тези уроци? Те ми осигуриха необходимото, за да се преместя някъде по-далеч от всички онзи двуличници и идиоти, някъде, където има по-поносима атмосфера и нормални хора Не се отказвай - всеки си има мисия на този свят, а тя не е да живее 18 години и после да се самоубие (мале, малко на философ го раздавам ). Намери нещо, заради което да се бориш - ето, сега завършваш - отиваш в университет и всичко ще се ооправи Потрай още мъничко...

[gugenceto2]

Поговори с родителите си.Кажи им какво те мъчи.Не се самоубивай защото е крайно.Тази постъпка е само за побъркали се хора а ти определено не си такава!

Откъде знаеш, че не съм такава?

Аз съм ясновидец

Аз не бях откачена, но в последствие откачих. И сега положението е необратимо.

Не ти е неспасяемо положението.Поговори с вашите и отиди на лекар за да не се побъркаш наистина!

[gugenceto2]

Стегни се и играй като мъж-не им доставяй удовоствието да страдаш Имаш родители, които са много по-важни - как смяташ ще се почувстват те? ПОвярвай ми - минала съм през това в 5 клас - имаше едни ужасни гадняри, с които постоянно се карах - тормозеха ме по нета, на живо, по време на часовете и в междучасията...Плаках всяка нощ като малка тъпа пикла...Искам само да ти кажа да намериш нещо, заради което да си струва да живееш - да ти доставя удоволствие и да избива мислите за самоубийство от главата. Аз така направих - първо мн обичах рисуването, музиката (постоянно надувах The voice и спирах да мисля за всичко) ...После започнах ей така, на шега да свиря на чело...Да,това също беше миг спокойствие и отделяне от външния свят. И знаеш липосле какво стана с тези уроци? Те ми осигуриха необходимото, за да се преместя някъде по-далеч от всички онзи двуличници и идиоти, някъде, където има по-поносима атмосфера и нормални хора Не се отказвай - всеки си има мисия на този свят, а тя не е да живее 18 години и после да се самоубие (мале, малко на философ го раздавам ). Намери нещо, заради което да се бориш - ето, сега завършваш - отиваш в университет и всичко ще се ооправи Потрай още мъничко...

Браво човек

[cigarettekisses]

Вече мисля,че излишно драматизираш,за да ти се обърне внимание.
Имам една позната,която също постоянно разправяше,че ще се самоубие и какво ли не,само за да и се обърне внимание и да й покажат,че я ценят.Това си е нейния начин,но е адски тъпо. Вярно не ти е толкова трагично положението,можеше и по-зле да е.Излишно е вече да те разубеждават.По-добре се вземи в ръце и спри да се жалваш,с цел да получиш внимание.

[dreamwalker]

Самоубийството не е изход. Съветът ми е да започнеш да се занимаваш с нещо извън училище. Каквото и да е, важното е да те ангажира и да те отвлича от проблемите.
А предполагам че потребителите, които продължават да публикуват "хумористични" коментари в тази тема не са с по различен характер от тези на които ти искаш да отмъстиш :]]

[IlovEmyPuffYToY]

Слушай Eminem и си жижей живота http://www.youtube.com/watch?v=j5-yK...eature=related (music) Виж и той е на върха на небостъргач, ама и през ум не му минава да се самоубие (шега :P) Повярвай ми, песните му много надъхват и по-специално тази

[Extremescream]

Вече мисля,че излишно драматизираш,за да ти се обърне внимание.
Имам една позната,която също постоянно разправяше,че ще се самоубие и какво ли не,само за да и се обърне внимание и да й покажат,че я ценят.Това си е нейния начин,но е адски тъпо. Вярно не ти е толкова трагично положението,можеше и по-зле да е.Излишно е вече да те разубеждават.По-добре се вземи в ръце и спри да се жалваш,с цел да получиш внимание.

Ще ме прощавате, но след като прочетох темата, това ми се струва най-нормалното мнение. Повечето самоубийци не се обясняват как ще го направят, а просто го правят. Пуберите в депресия се обясняват. Стегни се и стига си се жалвала, потърси професионална помощ и положи усилия да се оправиш, а не само да мрънкаш колко ти е зле.

[jghgh]

Ще ме прощавате, но след като прочетох темата, това ми се струва най-нормалното мнение. Повечето самоубийци не се обясняват как ще го направят, а просто го правят. Пуберите в депресия се обясняват. Стегни се и стига си се жалвала, потърси професионална помощ и положи усилия да се оправиш, а не само да мрънкаш колко ти е зле.

Не е така.
В психологически сайт бях чела, че не е вярно, че самоубиецът задължително трябва да мълчи за своите намерения. Изобщо не е изключено драмата й да е достигнала до такава степен, че наистина да мисли постоянно за самоубийство и да си измисля стратегии, следователно и да ги споделя. Просто не е изключено при гледката на всеки по-висок блок самоубийството да е 1вото, което изниква в главата й.
Авторката има нужда да я спасим, затова говори толкова често за това и ни ангажира с намеренията си - това е нейният зов за помощ. Бих я помолила да не отрича, защото може би не съзнава, но наистина не й се мре и иска някой да я спаси от ужасния й живот.
Подсъзнателно тя иска да живее.
Иначе досега да се беше метнала.
Тя не може да преодолее инстинктът си за живот, страх я е да се метне от някоя сграда => живее й се и е по-добре да послуша този подсъзнателен глас : )

А най-добре ще е също, ако осъзнае, че за съжаление и за щастие никой не ни спасява никога. Нито майките ни, нито бащите ни, нито любовите на живота ни, нито някой приятел. Човек в животът е сам и сам трябва да се спаси, сам да си оправи живота. Тежко е и е трудно, затова е "за съжаление". После обаче си постигнал всичко сам, независим си, самостоятелен си, по-склонен си да обичаш себе си, защото си се погрижил да достигнеш някакво по-добро ниво - ето затова човешката самота е "за щастие".

Авторке, не чакай някой да те спаси, ами се хвани в ръце и промени това, което искаш. Вътрешно ти си силна и в теб има живот. В теб кипят някакви "сокове", просто трябва да ги разбудиш, за да почнат да циркулират по-добре и ти пак да разцъфнеш.
Следвай мечтите си, следвай инстинкта си за живот, подсъзнателните желания, дай воля на чувствата си, дай воля на желанията си. Защо ти е да умираш?

[CoNviCt]

Много го мислите.Правите сложни неща прости.Или ти се живее или ти се умира и се самоубиваш.Какъв е изборът ти?