Вярвам, че всеки от вас си има собствен свят, където отива, когато пожелае да бъде сам. При някой, това е музиката, при други рисуването, за трети вероятно изобретяването на разни неща, за мен - това са стиховете ми. Не съм умопомрачаващо добра, не съм даже и добра, но се старая да вървя нагоре. Затова очаквам критиката ви, аз ще си пускам работийките тука, вие градете критика.
Започвам с това:

Искам всяка вечер да заспивам
в прегръдката на твоите ръце;
тайните ти скрити да откривам,
влюбена във твоето сърце.

Искам да усещам как във воала на нощта -
потопила ни във тъмните си сенки,
всяка твоя ласка, шепот и шега
ме затварят като птица в златна клетка.

Искам да заспивам в теб като дете -
непознало още сълзи на тревога;
на гърдите ми да слушаш моето сърце,
тръпнещо в любов до изнемога.

Искам дните си във тебе да намирам,
като огледален образ в моите очи,
за да те обичам без да се прикривам,
с първата любов на нашите души.

Искам тази нощ да бъде само наша -
да изпием чашата на любовта,
запази ми само ти сърцето и душата,
дай да те целуна, мили, дай сега!

Дерзайте!