Моята птичка с моята обич...

[ShtrudeL]

Случвало ли ви се е да мислите над сложен въпрос, да имате помоща, която ви е нужна по разрешаването му в лицето на друг човек, който се е досетил за отговора много преди вас и ентусиазирано ви обяснява на висок тон как всичко има решение, но въпреки това наблюдавате врабчето кацнало на онова клонче в далечината, как се оглежда безцелно и механично и си мислите какво ли търси и какъв ли е живота на врабчетата изобщо? Погледа ви е толкова фокусиран, че всичко около ви е замъглено, заглушено, turn off. Човека до вас се радва на извода, до който е стигнал и когато най-накрая ви пита „Слушаш ли ме? Ей, чу ли ме?“, ентусиазма му се сбръчква като току що залята с киселина кожа и в следващия момент усещате как нещо ви сръчква в ребрата, и птичката излита в резултат на земетресението от разфокусирания ви поглед, и всичко се размазва, и нямате стабилизатор, и мислите ви отлитат заедно с нея, и предишните, и новите, и питате отново „Извинявай, какво каза?“
В следващия момент птичката с малкото сърце, биещо 2385725 пъти в минута е отлетяло, за да занесе хоризонта ви на въпроса, чийто отговор сте търсили.

[iiordanova]

Невероятно!

[iveetyy]

^^ Браво.Хубава мисъл вадиш.

[bratignat]

Много добре написано. оставам настрана скелета или ако искаш идеята, но лавираш между понятията по красив начин. Има една волативност в теб и много се кефя на това как й даваш свобода.