Здравей! Знам как се чувстваш, просто като прочетох всичко, което си написала, сякаш виждах себе си и това, през което преминах... И на мен сякаш от нищото ми стана зле и от там се започнаха непрекъснатите страхове, включително това за самоубийството. На пръв поглед бях добре, но аз вътрешно усещах, че нещо не е наред с мен и в един момент започнах да се питам дали не полудявам. На психолог или психиатър не съм ходила понеже изпитвах още по-голям страх. В един момент не можех нито да ям, нито да спя като хората. Както ти казваш, беше ме страх от самия страх. Също така се страхувах от почивните дни, защото тогава оставах вкъщи и нямах какво да правя и всичко започваше отначало. Единствено сред хора се чувствах себе си и забравях поне за малко безпричинните си страхове, но някак, усещах, че пропускам стойностните неща.
Малко по малко започнах да се оправям, благодарение на приятелите ми и близките ми, но има дни, в които всичко ме връхлита отново и аз също се питам, ще се справя ли окончателно с това някой ден? Но единственото, което ни остава, е да мислим положително и да разберем, че ние сами сме си втълпили всичко това и просто трябва да се измъкнем от кашата, която негативните ни мисли и страхове са забъркали! А и, очевидно, не сме единствените, които се чувстват по този начин, така че, ще трябва да се оправим. Имаме цял живот пред себе си все пак! Успех на всички, които имат този проблем! Вярвайте в себе си!