Аз да споделя моите одисеи с кормуването. Това лято си взех книжката от втория път. Трябва да си кажа честно и да си призная. Часовете на кормуване не стигат и има още нещо много важно: ЖЕНИ, запомнете. Никога няма да се научите толкова бързо, колкото мъжете да карате кола. Дори най-калпавото и глупаво, лениво момче момче много по бързо успява да владее колата, да вижда знаците на време да маневрира успешно, да паркира. На жените ни трябва мнооооого практика повече от мъжете. Не че няма да се получи, напротив просто иска повече тренировки. На първия изпит по кормуване започнах много успешно, но има едно кръгово, където ме прекараха и точно накрая качих гумите на бордура. Тогава си казах, това беше. Да, свали ме изпитващия от колата. Истината е, че всички от школата смятаха, че ще успея, даже путали изпитващия как така бе аджаба. Истината е една и това е характерно, ако не за една, то за повечето жени - слаба психика. И моля не ме нападайте. Убедих се с времето, че е така. Втория ми път бях изкрейзала тотално , пих успокоителни на изпита, карах карах като пълен идеот, изгасих колата един път, даже ме подканяше изпитващия: "какрай бе, момиче, карай"! Дори не ме накара да паркира, но ме пусна! и така след един месец се качих на семйната кола с книжка.
Познайте, закъсах на пъровото кръстовище. От тогава посвикнах, но продължават да ме псуват по пътищата. и си го знам, че съм калпав шофьор. Много пъти казавам, че карам за последно, но все още има хора от семейството ми, които ме насърчават. Добрите ми качества все пак, спазвам, знаците, спирам на пешеходците, боравя добре със скоросния лост и предавките, но за нищо на света няма да се кача сама на колата, карам с придружител. Това е от мен. На всички курсисти и курсистки успех. И към момичетата: повечко практика на полигон или в някое село.