Имах връзка,която продължи почти една година.След това имах едни лични неща към един друг човек,но той не беше от моя град и спряхме.После започнах да излизам с един бивш уж без да има някакви чувства,но се оказа,че всичките целувки,които сме си разменили с него за мен са значели нещо,а за него не...И тогава се почувствах използвана,а и същевременно много наивна и евтина.
Вече не усещам тръпка от любовта...от харесването...от нищо такова.Виждам,че има момчета,които ме харесват и искат да бъдат с мен,но на мен ми е безразлично.Опитвах се да забравя миналите си връзки и да бъда естествена и искрена,но не се получава.Казват ми красиви думи,но на мен неми прави впечатление,защото вече съм ги чувала не един път и това ми пречи да усетя дали човека е честен с мен или не.Имам чувството,че всеки един ме лъже...А аз си говоря с тях нормално,опитвам се да усетя някакво по-голямо привличане,но щом започна да си мисля за връзка и ми изглежда нереално и безсмислено.Развличам се с тях,губя си времето...но не лъжа,когато ме попитат нещо.Честна съм,но усещам,че въпреки това не съм аз.Казах си,че трябва да си дам време и да разбера какво искам,но често ме боли да съм самотна.
Има едно момче,което си харесах,но не съм сигурна,че може да се получи нещо...а същевременно има един друг,който изглежда доста искрен,но няколко неща ме спират да съм по близка с него.

Какво е това всичко?Как се преодолява?