Стомахът ми е празен,

[burpp]

имам нужда да хапна малко римички.
Някой смелчага да си споделим малко рима?

Нека не е дис, просто малко истина?
Саше, къде си?

[fear4o]

Където винаги съм бил-в средата на гетата
опит за промяна на живота воден от лъжата.
Дрогата, алкохола.. тук воля няма съдбата.
Хора злобни, престъпни, такава е средата.

[burpp]

Правя крачка напред човеко, поглеждам назад,
виждам хората засмяни, а сега за мен е мрак
/Неизказани думи и твърдения грешни,
не ви ли писна да ви управляват като пешки?
Надвивам сковаващата умора, която мъчи ме,
изкривени пътеки и трънливи пътища.
Думи осеяни по полята на живота,
under the pressure даваме живот на хип-хопа.
А ти стой там и в мисли тежки потъни,
докато въте в мен всяка част душевно кърви.

[fear4o]

Правя крачка напред човеко, поглеждам назад,
виждам хората засмяни, а сега за мен е мрак
/Неизказани думи и твърдения грешни,
не ви ли писна да ви управляват като пешки?
Надвивам сковаващата умора, която мъчи ме,
изкривени пътеки и трънливи пътища.
Думи осеяни по полята на живота,
under the pressure даваме живот на хип-хопа.
А ти стой там и в мисли тежки потъни,
докато въте в мен всяка част душевно кърви.

Кърви и отваря нова рана, живот описан като драма.
Не върви срещу системата да вървим само двама.
Все пак се обръщам към миналото, жив съм мамо
Но подхлъзнах се и полетях към пропастта голяма
Тъмнината разцепваме пак с хип-хопа.
На вратата се звъни, мизерията тропа.
С думи лъжливи и празни обещания
замазват се очите и убиват се старания.
Промяна да видим всички мечтаем
С музика път през планина копаем.
Действаме, а не само да гадаем.
Въпреки мъката и умората-сияем.

[Bianc0]

http://vbox7.com/play:ed3ade6626

[Ashenvale]

феарчо, много симпъл бе .. дай някое по дълго изречение като бърпа,
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?


Римите редя
отивам да спя.

[fear4o]

феарчо, много симпъл бе .. дай някое по дълго изречение като бърпа,
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?


Римите редя
отивам да спя.

С по-различен стил съм от неговия..

[burpp]

A, колко време лежим, неподвижно в безсъзнание,
всяка мъдра мисъл за мен е ново знание.
Не търся признание от сенки на лицата,
виждам как държавата ни бавно убива децата.
Крием се в мъглата на градската обвивка,
дълги черни пътища покрити с тънеща заливка.
След всичките си мъки попаднах най-накрая в щастието,
мястото намерих си, а то е душевно радио.
Свикнал от ранни години да осмислям живота си,
Съдба неясна, разбрах, че към всички строга си.
Отварям си очите, но покривам ги с длан,
успях да се засиля към дупката и паднах там,
изправих се от там и протегнах си ръката,
признато ли ми беше правото да пойскам свободата...

[Blab]

//бърп пък доста си го бива
не римува колкото ръцете да умива
в женски род и баба може да членува
да нахлупи шапката
всмисъл да не се интересува

своите мрънкалчески елегии блаб ще мушне под кревата
че същински подивели легии кошмарите й блъскат по вратата
беше и приятно да римува името си с взора
да поиграе на поети да се присъедини към хора
но й е време да си ляга неизбежната умора
почва да я стяга е доскоро

[burpp]

ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?

Мда.

[burpp]

//бърп пък доста си го бива
не римува колкото ръцете да умива
в женски род и баба може да членува
да нахлупи шапката
всмисъл да не се интересува

своите мрънкалчески елегии блаб ще мушне под кревата
че същински подивели легии кошмарите й блъскат по вратата
беше и приятно да римува името си с взора
да поиграе на поети да се присъедини към хора
но й е време да си ляга неизбежната умора
почва да я стяга е доскоро

Блаб, прекрасно се изказа,
няма скрита ирония, нито фълшива маска.
Но се борим за друго, не за дисове и мисове,
баба ти го може, знам, но искаме и мисъл де.

[/img]

[Ashenvale]

ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?

Мда.

е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy

[fear4o]

A, колко време лежим, неподвижно в безсъзнание,
всяка мъдра мисъл за мен е ново знание.
Не търся признание от сенки на лицата,
виждам как държавата ни бавно убива децата.
Крием се в мъглата на градската обвивка,
дълги черни пътища покрити с тънеща заливка.
След всички си мъки попаднах най-накрая в щастието,
мястото намерих си, а то е душевно радио.
Свикнал от ранни години да осмислям живота си,
Съдба неясна, разбрах, че към всички строга си.
Отварям си очите, но покривам ги с длан,
успях да се засиля към дупката и паднах там,
изправих се от там и протегнах си ръката,
призното ли ми беше правото да пойскам свободата...

Свободата- израз на нашите истински желания
Време е вече от сън да се събудят нашите съзнания.
Безгранична е знам, силата на болката.
Управлява ни живота и сваля ни от триколката.
Колко песни има, колко текстове изписани
Отровата излиза, със сълзите изливани.
А промяна знам надали ще има.
Еднообразие сякаш е настъпила вечна зима.
Истини написани с лирики в лицето на поема.
Изразяваща спиращата сила на нашата дилема.
Защо не опитам в ръцете си да се взема?
Край на оплаквания, стоп на сълзите
Стига вече от търкани червени са очите,
но в тях чете се и до днес копнежа.
Към независимост насочен е стремежа.

[burpp]

ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?

Мда.

е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy

Не е много евтино.
И на мен не ми е приятно да давам по 8 лв. (тук така е)
Но имаш ли желание, значи имаш ги!
Като ви навестя скоро в София (ако си от там) ще оставя още един отпечатък.

[bootyboy]

неставам за рими, но ще хапна нещо сладко

[Ashenvale]

ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?

Мда.

е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy

Не е много евтино.
И на мен не ми е приятно да давам по 8 лв. (тук така е)
Но имаш ли желание, значи имаш ги!
Като ви навестя скоро в София (ако си от там) ще оставя още един отпечатък.

Аз тъкмо взех да задобрявам и се отказах, нямах много пари.
От Варна съм, не от София. Ти от къде си ??
И от колко време драскаш вече ?

[burpp]

....Силата на волята, крие се в нас самите,
полумрак е за мен погледът ми през очите.
С брадвата отсичам тънките клони на дървета,
Feel the power в душата на поета.
Неостърганото нито с папир за вас е,
Признай си, че зад гърба на слабия изсмя се!
Мисля, късно осъзна се, но намери доброто в грубото,
пустош е за тебе, но е погледът ти в чуждото.
Съвсем невероятно как рядко се засягаме,
в моя сън е щестие, а в твоя разкаяй се!
Чувствам как с цялото си тяло бие сърцето ми,
как кръвта възбудено пулсира, като блъска в очите немощни.

[fear4o]

....Силата на волята, крие се в нас самите,
полумрак е за мен погледът ми през очите.
С брадвата отсичам тънките клони на дървета,
Feel the power в душата на поета.
Неостърганото нито с папир за вас е,
Признай си, че зад гърба на слабия изсмя се!
Мисля, късно осъзна се, но намери доброто в грубото,
пустош е за тебе, но е погледът ти в чуждото.
Съвсем невероятно как рядко се засягаме,
в моя сън е щестие, а в твоя разкаяй се!
Чувствам как с цялото си тяло бие сърцето ми,
как кръвта възбудено пулсира, като блъска в очите немощни.

Немощни гърди поемат бреме тежко и пак съсипани
остават си нещастните и от властта биват сритани.
Аз да съм от тези няма да стане-невъзможно е.
Не съм от слабите, но и главата няма да накланям бе.
Свободен ще бъда-викам желанието на моето сърце.
Да продам душата си е все едно да я заменя за перце.
Българина обаче все пази се за по-злото.
Не оценява доброто и разсипва просото.
Как после искаш да ядеш хляб те питам?
Ядосах се, от гняв даже започнах да залитам.
От сън дълбок е време народа да се събуди.
Стига долни лъжи, стига смешни заблуди.
Как да стигна моля те човеко кажи ми.
До това съзнание само с тези рими.
Действия незабелязани от думи незабравими.
А родината ни свири отчаяно блус.
Поредните на власт вече е просто лек трус.
Да крадеш човеко мислиш е честно
Да си изкараш хляба-колко е лесно...

[burpp]

Да се оплакваме само, колко лесно звучи,
свикнал вече на измами и смешни лъжи.
Но ми писна, човеко, разбери ме, казвам ти,
от умората скапа ми се езика да повтарям и приказвам си,
колко грешно навън е, колко мъка се крие,
подтискаме я дълбоко, а народа за хляб се бие.
Бойните си качества прилагам в сложна схема,
всяка крачка за мен става по-уголемена.
Минах през хиляди пречки, но имам едно наум,
в живота няма лесно, всичко се печели с труд.
Алчност виждам и от близки и познати мои,
думи летящи, готови за въздушен бой.
Всичко е пресметнато, до стотни чести от секундата,
съгласуването на движенията са свободни в моите сънища.
Безусловен рефлекс са моите неподредени мисли,
back in the days, когато друг за нас се грижи...


Много уморено ми е, довърши, утре ще допълня.
Гуднайт.

[fear4o]

Да се оплакваме само, колко лесно звучи,
свикнал вече на измами и смешни лъжи.
Но ми писна, човеко, разбери ме, казвам ти,
от умората скапа ми се езика да повтарям и приказвам си,
колко грешно навън е, колко мъка се крие,
подтискаме я дълбоко, а народа за хляб се бие.
Бойните си качества прилагам в сложна схема,
всяка крачка за мен става по-уголемена.
Минах през хиляди пречки, но имам едно наум,
в живота няма лесно, всичко се печели с труд.
Алчност виждам и от близки и познати мои,
думи летящи, готови за въздушен бой.
Всичко е пресметнато, до стотни чести от секундата,
съгласуването на движенията са свободни в моите сънища.
Безусловен рефлекс са моите неподредени мисли,
back in the days, когато друг за нас се грижи...


Много уморено ми е, довърши, утре ще допълня.
Гуднайт.

Всяка нова пречка е един нов спомен.
Тежко ми е да знам, че от нещо съм поробен.
Така ли да живеем искаш ти човеко?
За Бай Ганьо няма да говоря казал го е Алеко.
Продължавам да вървя, пуша си цигарата и виждам
как мога да съм спокоен когато на другите завиждам?
А идеята от главата ми кой иска да отнеме?
Търпяхме да ни лъжат твърде много време!
Не могат да затворят устата ми да вземат моя глас.
На нас-различните гледат сякаш сме от Марс.
Ако бях вярващ щях да кажа Боже помогни ни.
В измами и кражба минаха 20 и няколко години.
Дори когато спим-неспокойни са наще сънища
бродя по улици и разбити градски пътища.
Гледам хора-бездомни, гладни спят по скамейки
Убити, ранени навсякъде, но не идват линейки.
Майки съсипани, разплакани по децата си крещейки,
а синовете им забъркани в битки и престрелки.
Кой може да ми каже да се спра да не продължавам?
Кой иска и аз на лъжците да подражавам?

[SupermenBG]

духам супата ама не истива
какво става пита ме другарката ревлива
отговарям и че имам фарингит и
колкото духам фащам бронхит
----
ставам сутринта ма кура ми стърчи
мали кво да праа до главата ми неква овца лежи
кво съм прайл кво съм пил и чения дроб незнае дори
----
снощи вечерна телефона ми звъни
неква путка изтерично крещи
ДАЙ МИ КОНДОМА ВЪРНИ МИ ТЕЛЕФОНА
незная кво да праа и тихичко попитах
ААаА ГРЕШКА .?!
а смотаната курва оргазъм почна да симилури и мойте
стволови клекти стимулира..
----
Пускам мача ЛЕВСКИ;КОЗЛУДУЙ
и кво да вида пешо кривия вири магаруй
бате сашо опитва ИНГЛИШ да говори а пък
Ивчо смотания псува на майка без запетайка
----

[burpp]

Забелязвам ужаса в очите на празни лица,
в спектакъла на филма на живота няма празни места.
Тайни доклади, списъци и държавни реформи,
Вече всички почна параноя да ви гони.
Но даваме ли си сметка, че погубват ни на дъното,
Плуваме в морето, но все за нас е мътното.
Засрамих се от голотата, която бреме е за всеки,
Увереност представляват рицарските ни дуспехи.
А вече тях ги няма, стопиха се с годините,
вече демоде е да търсим за права причините.
Шумно се пускат разни слухове зад гърбовете ни,
Българио, превърна ли поданици в робовете ти?
Рязко очертаващи се кълба от лъжи и маски,
Запазихме стила си, както майката децата си.

[fear4o]

Маските сложени тихо издават безразличие
Хора най-различни, но всички обзети от безличие
Захвърлихме отдавна изкуството да бъдеш човек
Каква промяна настъпи с идването на новия век?
Лъжите по-дебели, колко тлъсти пачки пак сте взели?
Забранено е вече изказване на лично мнение.
Потънали сме в сюжета на филма "Безвремие".
А актьорите се провалиха, завесите свалиха
и вижда се ликът под маската наложена
робска мисъл сякаш в гените ни е заложена.
Стари рани всеки от нас пак промива,
но нови се отварят и човека си изгнива.
За какво дадено ни е мислене щом не го използваме
Незащитена от достойнство гръд оголваме
и казваме "Удари ни тук. Няма да ни заболи"
Анархия навсякъде надраскана това искаш ли?
Няма да се откажа да се боря въпреки тая умора
Няма! С годините чертая план, ще избягам от затвора.
А кой призна ни? Всички рамо до рамо вървим
планове мислим в нощите, в които не спим.

[burpp]

Саше, нема ми я сега музата.
Като ми дойде ще те известя.