Правя крачка напред човеко, поглеждам назад,
виждам хората засмяни, а сега за мен е мрак
/Неизказани думи и твърдения грешни,
не ви ли писна да ви управляват като пешки?
Надвивам сковаващата умора, която мъчи ме,
изкривени пътеки и трънливи пътища.
Думи осеяни по полята на живота,
under the pressure даваме живот на хип-хопа.
А ти стой там и в мисли тежки потъни,
докато въте в мен всяка част душевно кърви.