Цитирай Първоначално написано от burpp
Да се оплакваме само, колко лесно звучи,
свикнал вече на измами и смешни лъжи.
Но ми писна, човеко, разбери ме, казвам ти,
от умората скапа ми се езика да повтарям и приказвам си,
колко грешно навън е, колко мъка се крие,
подтискаме я дълбоко, а народа за хляб се бие.
Бойните си качества прилагам в сложна схема,
всяка крачка за мен става по-уголемена.
Минах през хиляди пречки, но имам едно наум,
в живота няма лесно, всичко се печели с труд.
Алчност виждам и от близки и познати мои,
думи летящи, готови за въздушен бой.
Всичко е пресметнато, до стотни чести от секундата,
съгласуването на движенията са свободни в моите сънища.
Безусловен рефлекс са моите неподредени мисли,
back in the days, когато друг за нас се грижи...


Много уморено ми е, довърши, утре ще допълня.
Гуднайт.
Всяка нова пречка е един нов спомен.
Тежко ми е да знам, че от нещо съм поробен.
Така ли да живеем искаш ти човеко?
За Бай Ганьо няма да говоря казал го е Алеко.
Продължавам да вървя, пуша си цигарата и виждам
как мога да съм спокоен когато на другите завиждам?
А идеята от главата ми кой иска да отнеме?
Търпяхме да ни лъжат твърде много време!
Не могат да затворят устата ми да вземат моя глас.
На нас-различните гледат сякаш сме от Марс.
Ако бях вярващ щях да кажа Боже помогни ни.
В измами и кражба минаха 20 и няколко години.
Дори когато спим-неспокойни са наще сънища
бродя по улици и разбити градски пътища.
Гледам хора-бездомни, гладни спят по скамейки
Убити, ранени навсякъде, но не идват линейки.
Майки съсипани, разплакани по децата си крещейки,
а синовете им забъркани в битки и престрелки.
Кой може да ми каже да се спра да не продължавам?
Кой иска и аз на лъжците да подражавам?