Стената пред Върха

[Ares]

Стената пред Върха

Ето че дойде моят час
и неусетно отмина,
така и не разбрах кой съм аз,
в миг всичко просто мина и замина.
Озовах се пред Стената,
за която цял живот съм говорил, мислил,
търсил, и със всички сили съм се борил.
Ето че дойде моментът
на финалната крачка една,
на последният напън,
с който да премина и тази стена,
достигайки най-сетне Върха.
Тук не става въпрос за слава, пари
или жажда за плът,
а за Върха на моя житейски път,
Да достигна до себепознание,
да открия своето призвание,
независимо от чуждото признание.
Със себе си да вляза в хармония,
да спра да чувствам тази черна агония.
Но когато Върхът е толкова близо,
в миг се оказва така далеч,
не намирам последните думи,
завършващи тази реч.
Стената пред мен колабира,
затрупва ме,
и сякаш живота просто замира.
Стоя аз безучастно,
сърцето ми бие страстно,
всичко е така студено и неясно...
Вече не знам какво мисля, какво говоря,
какво търся, и за какво се боря.
Всичко се срина като лавина,
пътят отново неясен е,
финалът без мен отмина,
стената просто се срина...
Затворен съм сякаш в безкрая,
в пространството между Ада и Рая.
Обречен във вечна агония,
мечти неясни да преследвам
и непокорим връх да гоня.