Какво им пречи да Вярват.

[Doctor_Satan]

докторе може ли да ни обясниш накратко какъв е твоя поглед за света и хората и какво мислиш за тях. Какво те движи напред, какво те кара да живееш, каква е целта и смисълът на живота и съществуването ти и т.н. Кажи също имаш ли някакво мото в живота.
Защо така бясно отричаш смисълът на всичко и всеки.
Както ти много обичаш да се изразяваш - Не мислиш ли че живееш в някаква твоя си илюзия, която те съхранява и ти създава защитна черупка на уязвимата ти душица.

Мерси.

Съмнявам се ще мога да ти отговоря кратко, защото това което имам като отношение и мнение, за света и самия мен, е не толкова просто. Погледите върху света и хората са много, и във всеки има по малко истина. Лошото е че хората взимат тази кратка проста истина, и а доразвиват и прилагат за всички останали аспекти, те я доразвиват като общо обяснение на всички явления в живота. Така се създава предразсъдък и всяко явление преминава през призмата на вече затвърдената позиция(развитата истина). И така се създават идеологиите, религиите и всяка останала доктрина, дръзнала да опише света с прости думи. Затова, ако трябва да описвам света, не бих го направил с прости алегории и абсолютни истини. Такива просто няма. Всяка истина се доразвива в индивида така че да му служи, да отговаря на очакванията му от света. Това е грешен подход, и води до масови и колективни заблуди. Така че не съм почитател на нито една идеология, религия, вярване, абсолютна и проста истина, нямам национална принадлежност, не ме интересуват безсмислените всекидневни теми. А темите за Бог и морал са ми вече смешни. Те всичките са базирани на простите истини за простите хора. Така че в тези развити истини, някои хора намират смисъла на целия си живот и отхвърлят всичко останало. Всеки е седнал на различен клон от дървото на живота, и като маймуна вика и се пъче, за да убеди и докаже че неговия клон е по-голям и по-добър от останалите(и така, индиректно, и той е по-голям и по-добър). Отдавна съм надраснал тези игрички - "кой ще го извади по-голЕм". Така че, проста истина, която да описва хората и света, не мога да ти дам. Всеки си избира нещо и вярва в него. Филмите са много, всеки с различно обяснение и позиция. Не изповядвам такива позиции, нито пък се опирам на авторитетите на някой, който да докаже че моя "клон" е по-хубав. Аз не съм на "дървото на живота", аз ходя по земята и виждам колко голям е светът. Без да се опитвам да го сложа в рамките на "моя клон" и да го подчиня на някакви примитивни интереси.
Цялостното ми впечатление от хората е че всеки върши всичко от някакъв егоизъм. Никой вече не вярва или прави нещо, в името на самата вяра или нещо. Всичко е подчинено на личния, и произхождащия от него - колективен, интерес. В крайна сметка, човешкият свят е много сложно нещо, то е една безкрайна мрежа, обхващаща и обуславяща всеки аспект на индивида. Тя го опитомява и го храни с всичко необходимо, но в основата си, тя е изградена именно от необходимите малки лъжи и игрички на хората. Човешкият свят е базиран на вечния компромис... един компромис създал огромна пропаст между човека... разделяйки го на две - какъв е и какъв трябва да бъде. В случая, ролите, обясненията, позициите, абсолютните истини, те просто допълват изкуствено създадената роля на индивида... така че да запълни всичките му потребности. Хората и обществото са нещо много повече от просто симбиоза и извличане на ползите от груповия живот. Социумът е конструкция възникнала за да запълни всичките му(на човека) потребности. Но и той трябва да е във връзка с обществото - да му дава, да вярва в него, да го боготвори и да идеализира границите на съществуването му. И точно там аз имам проблем... Не боготворя идоли, аз винаги търся това което е скрито, забранено, забравено. А в обществото и в човешките взаимоотношения има толкова много. И в последствие осъзнах, че тези взаимоотношения всъщност са вкоренени много дълбоко в мен самия и контролират целия ми живот. Но с осъзнаването им, те губят своето значение, и вече не подчиняват мисълта и поведението ми.

Колкото до смисъла на живота ми, аз не отричам животинското в мен, но то е най-малката и явна част от човека. На по.базисно ниво, се ръководя от простото оцеляване. Но не му придавам сакрален характер и не го боготворя. Нито пък с това се изчерпвам. Изобщо не мисля че умът трябва да е подчинен на някаква проста кауза. Аз съществувам на много нива, а природното и животинското е най-ниското. Но не се ограничавам само до това. Защото познанието не се крие в обожествяването на някакви познати граници, а в търсенето отвъд тях.

Не мисля че живея в някаква илюзия, защото именно илюзиите са прости, познати, добри и удобни. Затова и са налице. Умът си формира поле в което да съществува, където всичките му мисли да са подчинени на някакъв смисъл и цел. Аз познавам много полета, виждал съм ги, преминал съм през тях, постепенно ги опознавам всичките. Познанието е сбор от разбирането на всички гледни точки и истини, а само глупаците се затварят в една гледна точка и боготворят границите на някаква проста истина, на някакви идоли, свещенности, абсолютизми и предварително определени понятия(поле в което ума да съществува, където човека да се нарича АЗ).