Ама...ама тя е пребита до смърт => мъртва е => край. Как би могъл бог да сметне подобен план изобщо за удачен или дори по-плашещото за НАЙ-ДОБРИЯ възможен?!

Бог, такъв, какъвто го представяш, е ужасно нагъл - да изисква безкрайна вяра и преданост въпреки почти непосилни предизвикателства от едни и минимални усилия от други за постигане на една и съща крайна цел - рая. Дете, израснало в ужасна среда, без пари, храна и преживявало постоянен тормоз в продължение на години е много по-склонно да не успее да живее спрямо християнските норми и заповеди => да иде в ада, където да преживява още повече мъки и то завинаги. Друго дете, чийто живот е бил лесен и безгрижен, вярва, че светът е добър и бог го обича, не извършва престъпления, защото не му се налага => отива в рая.
Защо всемогъщия безкрайно мъдър бог е измислил подобна крайно несправедлива система? Дори да приемем, че някак има право да съди хората и да определя дали отиват в рая или в ада, то поне не може ли да предостави равен шанс на всеки? Макар да има хора, които въпреки ужасните условия, са станали добродетелни вярващи, мнозинството не са. Тоест в следствие от великия божий план децата, израснали в крайно напрегната среда под постоянен тормоз, са почти изцяло обречени да идат в ада?!? Обясни ми мъдростта и обичта към хората на подобен бог, моля те.