Какво им пречи да Вярват.

[defender]

............

докторе може ли да ни обясниш накратко какъв е твоя поглед за света и хората и какво мислиш за тях. Какво те движи напред, какво те кара да живееш, каква е целта и смисълът на живота и съществуването ти и т.н. Кажи също имаш ли някакво мото в живота.
Защо така бясно отричаш смисълът на всичко и всеки.
Както ти много обичаш да се изразяваш - Не мислиш ли че живееш в някаква твоя си илюзия, която те съхранява и ти създава защитна черупка на уязвимата ти душица.

Мерси.

[Doctor_Satan]

докторе може ли да ни обясниш накратко какъв е твоя поглед за света и хората и какво мислиш за тях. Какво те движи напред, какво те кара да живееш, каква е целта и смисълът на живота и съществуването ти и т.н. Кажи също имаш ли някакво мото в живота.
Защо така бясно отричаш смисълът на всичко и всеки.
Както ти много обичаш да се изразяваш - Не мислиш ли че живееш в някаква твоя си илюзия, която те съхранява и ти създава защитна черупка на уязвимата ти душица.

Мерси.

Съмнявам се ще мога да ти отговоря кратко, защото това което имам като отношение и мнение, за света и самия мен, е не толкова просто. Погледите върху света и хората са много, и във всеки има по малко истина. Лошото е че хората взимат тази кратка проста истина, и а доразвиват и прилагат за всички останали аспекти, те я доразвиват като общо обяснение на всички явления в живота. Така се създава предразсъдък и всяко явление преминава през призмата на вече затвърдената позиция(развитата истина). И така се създават идеологиите, религиите и всяка останала доктрина, дръзнала да опише света с прости думи. Затова, ако трябва да описвам света, не бих го направил с прости алегории и абсолютни истини. Такива просто няма. Всяка истина се доразвива в индивида така че да му служи, да отговаря на очакванията му от света. Това е грешен подход, и води до масови и колективни заблуди. Така че не съм почитател на нито една идеология, религия, вярване, абсолютна и проста истина, нямам национална принадлежност, не ме интересуват безсмислените всекидневни теми. А темите за Бог и морал са ми вече смешни. Те всичките са базирани на простите истини за простите хора. Така че в тези развити истини, някои хора намират смисъла на целия си живот и отхвърлят всичко останало. Всеки е седнал на различен клон от дървото на живота, и като маймуна вика и се пъче, за да убеди и докаже че неговия клон е по-голям и по-добър от останалите(и така, индиректно, и той е по-голям и по-добър). Отдавна съм надраснал тези игрички - "кой ще го извади по-голЕм". Така че, проста истина, която да описва хората и света, не мога да ти дам. Всеки си избира нещо и вярва в него. Филмите са много, всеки с различно обяснение и позиция. Не изповядвам такива позиции, нито пък се опирам на авторитетите на някой, който да докаже че моя "клон" е по-хубав. Аз не съм на "дървото на живота", аз ходя по земята и виждам колко голям е светът. Без да се опитвам да го сложа в рамките на "моя клон" и да го подчиня на някакви примитивни интереси.
Цялостното ми впечатление от хората е че всеки върши всичко от някакъв егоизъм. Никой вече не вярва или прави нещо, в името на самата вяра или нещо. Всичко е подчинено на личния, и произхождащия от него - колективен, интерес. В крайна сметка, човешкият свят е много сложно нещо, то е една безкрайна мрежа, обхващаща и обуславяща всеки аспект на индивида. Тя го опитомява и го храни с всичко необходимо, но в основата си, тя е изградена именно от необходимите малки лъжи и игрички на хората. Човешкият свят е базиран на вечния компромис... един компромис създал огромна пропаст между човека... разделяйки го на две - какъв е и какъв трябва да бъде. В случая, ролите, обясненията, позициите, абсолютните истини, те просто допълват изкуствено създадената роля на индивида... така че да запълни всичките му потребности. Хората и обществото са нещо много повече от просто симбиоза и извличане на ползите от груповия живот. Социумът е конструкция възникнала за да запълни всичките му(на човека) потребности. Но и той трябва да е във връзка с обществото - да му дава, да вярва в него, да го боготвори и да идеализира границите на съществуването му. И точно там аз имам проблем... Не боготворя идоли, аз винаги търся това което е скрито, забранено, забравено. А в обществото и в човешките взаимоотношения има толкова много. И в последствие осъзнах, че тези взаимоотношения всъщност са вкоренени много дълбоко в мен самия и контролират целия ми живот. Но с осъзнаването им, те губят своето значение, и вече не подчиняват мисълта и поведението ми.

Колкото до смисъла на живота ми, аз не отричам животинското в мен, но то е най-малката и явна част от човека. На по.базисно ниво, се ръководя от простото оцеляване. Но не му придавам сакрален характер и не го боготворя. Нито пък с това се изчерпвам. Изобщо не мисля че умът трябва да е подчинен на някаква проста кауза. Аз съществувам на много нива, а природното и животинското е най-ниското. Но не се ограничавам само до това. Защото познанието не се крие в обожествяването на някакви познати граници, а в търсенето отвъд тях.

Не мисля че живея в някаква илюзия, защото именно илюзиите са прости, познати, добри и удобни. Затова и са налице. Умът си формира поле в което да съществува, където всичките му мисли да са подчинени на някакъв смисъл и цел. Аз познавам много полета, виждал съм ги, преминал съм през тях, постепенно ги опознавам всичките. Познанието е сбор от разбирането на всички гледни точки и истини, а само глупаците се затварят в една гледна точка и боготворят границите на някаква проста истина, на някакви идоли, свещенности, абсолютизми и предварително определени понятия(поле в което ума да съществува, където човека да се нарича АЗ).

[defender]

Всеки е седнал на различен клон от дървото на живота, и като маймуна вика и се пъче, за да убеди и докаже че неговия клон е по-голям и по-добър от останалите(и така, индиректно, и той е по-голям и по-добър).

това да изкажеш мнение, не означава винаги, че се пъчеш или искаш да убедиш другите, че си по-добър. За да изкажеш мнение може да има много и различни причини.

смисъла на живота е да се живее, но това означава и да се спазват неговите принципи,

или казано по друг начин - смисълът на живота е постоянния стремеж за усъвършенстване към добро.

ако някой отрича принципите на живота, все едно отрича самия си живота.
а пък, който нарушава принципите на живота ще е нещастен.

[Doom_Stalker]

това да изкажеш мнение, не означава винаги, че се пъчеш или искаш да убедиш другите, че си по-добър. За да изкажеш мнение може да има много и различни причини.

Не, всичките тези предоказвания и наддумвания на идеи и принципи, кое е по-добре и по-правилно, са всъщност израз на "малките" хора и борбите на малките им каузи. Защото "малкият" човек обезателно има нужди от малки каузи, абсолютни истини, идеали, авторитети, модели на подражание, задължителни причинно-следствени връзки и т.н. Така малкият човек се опитва да определи и да постави големия свят, в рамките на малките си възприятия. Истината е че светът е много по-голям от вас и изобщо не се върти около това какво ви е удобно(като идея). Вие постоянно имате нужда от някакъв авторитет, който да следвате и да копирате, а в замяна той да ви дава необходимите прости обяснения и истини за света. Това идва от комплекса на незначителността. Когато едно малко дете е малко и беззащитно, то вижда в родителите си завършени и функциониращи хора, то ги боготвори. Родителите са първите идоли. И естествено детето развива синдром за компенсация - започва да копира и подражава на родителите си, с цел да се изживява и то като независимо, завършено и функциониращо. Идеята на подражание и следване на всички идеологии, религии, личности, авторитети, гледни точки и т.н. е същата. Човекът се чувства малък и незначителен, затова се стреми да изкопира нещо по-велико от него, с подсъзнателната идея и той да стане велик, да има мнение и позиция върху всичко, опирайки се на авторитета и опита на други преди него. Та затова е надвикването и наддумването - едно подсъзнателно желание индивида да се изживява в позицията на знаещ и можещ, като защитава някаква позиция(която пък от своя страна претендира за знаене и можене). Всичко е едно детско изживяване и влизане в роли. Просто някой от вас толкова много са влизали в любимата си роля, че вече самата роля ги определя като хора. Но всички роли са плод на някакъв недостатък или изживяване като незначителен, и за да замаже това, индивида си развива персонаж, който да запълва този недостатък и незначителност, за да запълни някаква нужда или потребност. Така че влизането в образи на знаещи и можещи, или претендиращи че са нещо, произлиза именно от хората, които не знаят, и не могат и не са нищо. И именно влизането в роля, е това да бъдеш на "клона" и да викаш като маймуна. Защото без "клона", без образа - ти си нищо. Оставаш едно грозно нищо, захвърлено сред боклуците на случайността и хаоса. Но когато влезеш в роля, всичко се оправя... имаш си цел, имаш си обяснение, имаш си всичко и си щастлив. Така че затова е цялото спорене кое е по-добро - без значение дали са религии, идеологии, каузи, а в по-нисшите среди - партии, групи, дори футболни отбори ако щете. Хората има нуждата да проповядват своето като по-добро, защото така и самите те се чувстват по-добри.

Колкото до смисъла на живота.... не мисля че има такъв, погледнато от обективна гледна точка. Но пък нуждата от смисъл.... тя вече е водеща. В случая, не трябва да гледаме самите идеи и смисли, които са дръзнали да обяснят нещо толкова голямо като живота, а трябва да се запитаме - Защо хората имат нужда от такъв? И оттам нататък ще видим че всичките "смисли на живота" колкото и да са различни, накрая произхождат от едно и също място - ЧОВЕКА и неговите потребностти. Смисълът на живота е нещо, което се предполага че трябва да е извън човека и да е част от някакъв по-голям план и система. А се вижда че обясненията на смисъла на живота дадени от човека са толкова егоистични и самовлюбени. Християнският смисъл най-вече - Светът е създаден за хората и всичко се върти около тях... Какво по самонадеяно от това? Всеки се опитва да подчини нещо нечовешко на своите човешки потребностти.... което е жалко и животинско.
И именно такива идеи като "Смисъла на живота е да се живее", подсказва че хората които ги изповядват всъщност имат само и една единствена цел - ОБЕЗАТЕЛНО ДА ГИ ИМА. И това е водещ принцип. Всеки "малък" човек държи обезателно да го има, нещо да го описва и обуславя, да изживява нещо, което да му създава илюзията, че той е тук, че прави нещо, че то има смисъл. И затова са всичките клони, защото само на клона човека е нещо, само там той е мравката в мравуняка(и има цел и предназначение), само там нещо го обуславя и той се идентифицира с него.

[defender]

^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................

Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.

Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.

Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.

[Doom_Stalker]

^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................

Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.

Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.

Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.

Само несъвършенните се стремят към съвършенство. И аз съм търсил и съм влизал в много образи, и те са били главно за да запълнят някои мои несъвършенства.(които естествено няма да споделя тук). Става въпрос че сега виждам и осъзнавам тези свои несъвършенства, но никога преди не съм искал да ги възприема, затова и съм си измислял образи и преструвки които да ги прикриват. И именно оттам идват нуждите за влизане в образи и преструване - несъвършенствата, и по-точно тяхното неприемане. Неприемането на лошото води до заблудата и търсенето на доброто. Именно тези на които им липсва доброто го търсят най-силно. Всеки търси да компенсира недостатъците си. И ти не си добър, можеш да заблуждаваш всеки колкото искаш, но аз го усещам. И ти си имаш своите терзания и самозаблуди, които се надяваш, чрез писане и преповтаряне тук, да станат истина. Не те обвинявам, и аз съм бил така, просто трябва малко безпощадна честност. И естествено трябва да надраснеш страха от истината. Човекът е само една мравка, когато се старае да бъде Господ. Старанието и стремежа към богоуподобяване никога не издига човека до Бог, той си остава само "образ и подобие". Човекът става Бог, когато се изправи лице в лице с истините за себе си и превъзмогне страховете си. И точно това е посланието на християнството.... Бог е истината, приемеш ли истината ставаш Бог.... Но "малките" хора не искат да бъдат богове, те искат да бъдат мравки, да бъдат образи и подобия. Защо? Защото в противен случай, трябва да поемат отговорността за своите действия, мисли, съществуване. А никой не иска да приеме отговорността, затова я прехвърля на други "по-големи".

И никога не съм се старал да получа познание и съвършенство(поне не в мисълта). Стремял съм се към много други неща, но точно към това никога. То не ми е липсвало, затова и не съм го търсил. Но е имало много други които са се старали да бъдат като мен, завиждали са ми, страхували са се от мен, отричали са ме, подражавали са ми.... и всичкото това в своя стремеж да запълнят своите недостатъци. Затова и хората които търсят Бог, любов, знание, морал.... именно това са хората на които тези неща им липсват.