Давид не е останал вкъщи и започнал да прокламява на всеослушание че е разкъсал Голиат на парчета, докато всъщност гигантът стои непипнат отвън и гледа въпросително.

Това правиш ти. "Аз съм прав и въпреки че не мога да го обясня или докажа и вие трябва да ми вярвате."


Без тези. СЪЩИТЕ думи идват от абсолютно всички религии.

Всеки от безопасността на стаята си могъщо извисява "Вие грешите!" без доказателство, без прашка и камък в ръка.


Не се изкарвай някой underdog, някой крал без кралство, някой Прометей, някой Енкиду, някой Буда, някой Давид който въпреки слабостта си намира гигантска вътрешна сила да размаже противник от небивали пропорции.

Те са направили нещо. Нещо реално, истинско и доказуемо. Делата им са имали отпечатък, думите им са станали по-силни, хората са им вярвали и отвърнали с респект.

Ти просто се изкарваш такъв понеже ти е приятно да мислиш че си такъв и единствения начин да се изкараш гигантски е в някакво отношение, което е абсолютно неразбираемо за другите, абсолютно недоказуемо, абсолютно недетектируемо.



Нормално и човешко е. Психолозите са го доказали. Лесно обяснява защо толкова много тотално различни хора казват едно и също нещо.

Какво друго ако не това?