Библията е една гигантска част скучни и ненужни генеалогии, една гигантска част кървища и лъжи за света от стария завет и малко психоза от новия.

Не намирам НИЩО духовно или вдъхновяващо или мъдро там.



Рамаяна, одата за рагнарок, пикник край пътя, къща от листа, някои събрани коани са все неща които са ме вдъхновявали, показвали някаква мъдрост, правили по-добър, понасяли на крила, даващи чуство за висота и разкритие, на катарзис.



Просто имат тази искрица, тази вътрешна красота независимо дали си служат с поетични похвати или дълбочина.




Ти обаче си като мюсюлманите, служителите на лунния бог. Знаеш ли какво казват те:

-Прочети ми книгата. В нея пише и че една шура да прочетеш веднага прозираш божествен замисъл. Гарантирам ти че е така от собствен опит!

-Чел съм, не намирам нищо.

-Е сега, трябва да оригинален арабски да се научиш първо. Да не би да очакваш че титаничният гений на вселенският властелин, който пробива невъобразими, исполински и тъмни бариери като диамантена бургия, който мисли в непознати ни измерения и за който няма закони, правила или пречки няма да бъде тотално спрян и разгромен от едно просто транслитериране?



Същото тука. Дори романи са ме вдъхновявали. Атлас изправи рамене ме вдъхнови повече от библията, в този епос на материализма и духовния аскетизъм, на нищета на въображението имаше двойно повече смисъл, мъдрост и прозрение.