Това , че бе далеч не ми попречи
да те обичам ,както онзи път когато те видях ,
да протягаш длан към свободата , да я сграбчиш,
свободата ,за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти , които следваше безспирно
и тайно опитвах се да взема късче от твоята страст.
Не можех да следвам сърцето си , бях твърде страхлива.
Сама аз бях роб на ума си и то бе под негова власт.
И гледах как твоите цели стават реалност
и жадно мечтаех един ден като тях ,
от „ просто ” момиче към „ твое ” момиче
да ме превърне любовта, която за тебе таях.
Надявам се да ви хареса Може би това , което трябва да ви пожелая е да следвате сърцето си , но да носите и ума със себе си също .
Римовата ти схема ми куца.. Лично мнение. Сякъш думите, които са пред завършващите рими са повече и вниманието се насочва повече към тях. Един вид се отплесваш, за да проследиш думите. Някак не звучи ритмично. Въпреки това ми хареса сцената, която описваш. Личи, че с желание си го писала