Кино [архив]

[Blab]

Тема за филмите, които сме харесали.
Оформяйте постовете си, както намерите за добре. Приканвам ви да избягвате готовите анотации и рецензии из мрежата, а да напишете свой текст (независимо дали ще е по-сух или есеистичен, кръжащ около сюжета или картината и прочее).
В крайна сметка, изкуството съществува чрез реципиента, а емоционалната памет е най-силна. Една рефлексия под формата на миниатюрен текст казва повече за едно парче изкуство и говори повече за вас, от каквато и да е друга форма на самоизразяване/разкриване.

Надявам се темата да се развие (макар моите теми да са все недоносчета:Д), затова оставям следващия пост празен. В него ще формирам списък със заглавията, с линкове към отделните постове в темата. Да може да се използва, както за кино-дневник, така и за каталог.

[Blab]

//Празен пост за списъка със заглавия.

ФИЛМИ:

* 3-iron

[Blab]

СТИК №3 | Bin-jip | 3-iron

Почти изцяло невербален, Bin jip акцентира вниманието върху невербалната комуникация, извеждайки на преден план тялото, което е неизменен изразител на духа, емоциите, желанията, същността изобщо.
Тае-сук е бездомник, който набелязва временно свободни домове, в които се настанява до връщането на стопаните им. Като отплата за "гостоприемството" той изпира мръсните им дрехи, полива цветята, поправя счупените им неща и напуска дома, изтривайки всякакъв спомен от присъствието си. Тае-сук попада в дома на Сън-хуа (малтретирана от съпруга си жена), без да забележи присъствието й. Любовта им е предначертана, непринудена, съвсем естествена, съдбовна. Тае-сук пребива съпруга с един от стиковете му за голф и двамата със Сън-хуа напускат дома. През втората част на филма наблюдаваме досегашния рутинен живот на Тае-сук, но споделен, съпреживян, преживящ смисъл. В третото (финално) действие Тае-сук е в затвора, а Сън-хуа у дома със съпруга си. Тя, както и всички останали, не спира да усеща присъствието му около себе си, в света/живота й, около вещите.

Лентата е достатъчно богата и дълбочинна, за да търпи интерпретации и да попива усещания, значения, (с)мисли. Липсата на диалог между главните персонажи изгражда може би най-красивата и достоверна любовна картина. Любовта тук не е само страст, привързаност, споделяне, тя е настройка на ума, тя е мимикрия в дух, ново, по-висше съзнание, било то въображение, сън, (без)смърт.

"Bin-jip" означава "празна къща". Относно интернационалното заглавие Ким Ки-дук споделя, че номер 3. е най-пренебрегваният от стиковете за голф. Със сигурност филмът не е от онези, които можеш да разкажеш, той се преживява, дори надживява, духът му започва да живее с теб.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=v9D5PADmrrU[/youtube]
финалният кадър е безценен<3

[Blab]

//поствам си текста, такъв, какъвто е излязъл непосредствено след гледането на лентата.


сигурно го чаках близо година, а работата по него започва още преди да зная за себе си.
ако можех да пиша, щях да напиша нещо, което да илюстрира или филма, или настроението, което поражда у мен.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wQ2CqKMrcCM[/youtube]
първо ми хареса – защото го очаквах
после ме подразни – защото не ме слуша, защото ми отговаря, защото се мръщи и цупи, защото мълчи
началото и няколко снимки по-нататък не довеждат смисъл накрая.

защото краища не трябва да има (връщам се към себе си)
защото да говориш понякога е трудно, защото да обичаш отвътре не е достатъчно, защото винаги нараняваш най-близките си хора, защото мечтите ти не са се осъществили, защото капацитетът ти е отишъл на вятъра, защото миналото те застига и мислено ти дава началото, защото можеше да се случи по друг начин, защото съжаляваш, защото друг ти е виновен, защото не можеш да имаш света, защото понякога нямаш избор, защото всичко се променя, защото не можеш да планираш живота.


ако търсите история, конфликт, какъвто изискват разни разбирачи, не гледайте. личните неща остават лични, не са за пред камера, само за двама, маркират се в снимки зад финалните надписи, които всъщност поставят въпроса, „това ти ли си?“. с отговора започва началото.

//филмът провокира дискусия (дали вътрешна или външна – вие решавате), не мотивира поведение, а пита „ЗАЩО“. защо всички онези по-горни „защото“, защо не сме достатъчно силни, защо мълчим, защо чакаме, защо си тръгваме, защо (не можем да) обичаме.

ПП: Мишел и Райън са страхотни, което се подразбира.

[D12Respect]

Покрай коледа се гледат такива филми затова - Four Christmas.
Филма се разправя за двойка, която трябва да посетят 4 различни къщи (семействата им) за една Коледа.Забавен и лек, поучителен за някой неща във връзките и семейния живот. Без да е шедьовър филма ти дава нещо различно.

[elito0o0o0]

Before sunrise (1995)

Този филм успя да ме докосне по начин, по който никой друг не е могъл. ;O Някак естествен е. Хареса ми изцяло. Кара те да се замислиш над много неща, да странстваш из необятното и да намериш любовта. В диалога, който водят двамата герои, има скрит подтекст. Хареса ми това, че общуват постоянно, че не губят връзка. В 90% от случаите след като двама души започнат връзка, забравят да общуват. Много е лошо да изгубиш по пътя добрият начин на общуване. Колкото и да пиша за този филм, няма да придобият смисъл думите ми. Трябва човек да го гледа, да вникне. Направо ме учудват тези, които казват, че един такъв красив филм е тъп. ;O



Любимата ми част - http://www.youtube.com/watch?v=qqqHzDlHDuQ
Celine: You know what I want?
Jesse: What?
Celine: To be kissed.
Jesse: Well I can do that.

[Blab]

Филмът е от онези, които не можеш да изгледаш наведнъж, защото ти засядат в гърлото и ти пречат да дишаш. Пуснах си го непосредствено след като прочетох "Аз съм емоционално създание" на Ева Енслър. Казват, че няма нищо случайно. Настроението на лентата, психологизмът и тежестта, която ги съпътства, напълно отговарят на тези в книгата. Затрудненото общуване, потиснатите спомени, манипулацията, крехкостта на незрелия, слаб индивид, трудността да се изкажеш, поради невъзможността да бъдеш чут. Филмът е тежък и измълчан(но не визуален). Интересно преплетени са миналото и настоящето време-пространства с проявите на делириум. През цялото време се усеща една съвсем жива тревожност, която заразява и предизвиква чисто инстинктивна емпатия. Конфликтът е вътрешен, дълбок, човешки.
Елизабет Олсън прави страхотна роля! Заслужава внимание.

трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=CMuCqQK_VXY
//препоръчвам да не се гледа официалния 2+минутен;
ПП: по-скоро драма, отколкото трилър. бих го нарекла психодрама.

[Blab]

//възраждам си темата, по-рано ще си редактирам поста:Д