- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Моето стихотворение : " Скреж по тялото"
Тиха лунна нощ,
застанал на прозореца човек с нож,
а то не било нож а свещ,
за да стопи таз скреж.
Сърцето му тупти и той се моли,
за семейство за приятели,
за по-добър живот.
И като че ли с тази свещ наред ще коли,
но по добре е в този студ за себе си да се помоли.
Много е добро!
Уморих се да издирвам оправдания!
Претръпнах от обичане и от копнеж.
Спи ми се-дълго и без сънища.
Спи ми се! А пия кафе...
Страхотно е!! Много ми харесва!!![]()
Момиче съм! xD
Който никога не е преживявал истинската мъка,не е способен да усети истинското щастие.
Уча се от всеки, но не подражавам на никой!
великолепно!
слизам от тавана, бейбе, слизам от тавана
писна ми вече от тези беди
три коли мухи изяде и не се убеди,
че горе, на тавана, има само греди...
Благодаря за коментарите, значи трябва да ви хареса и книгата която пиша в момента : Кървав парфюм - отровни думи.
Днес ще я пусна тук.
http://www.facebook.com/pages/Кървав...021459?sk=info