- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- кое мнение е по-важно?
Здравейте първо ви моля да не ме упреквате за новата тема, но искам да знам какво мислите по въпроса > Съвпада ли това, което ние мислим за себе си с това, което другите мислят за нас - кое от двата вида мнение е по-важно за нас? Много ще съм ви благодарна ако чуя компетентните ви мнения
Eдна уsмiвка не sтрува нищ0, а правi мноГо! Не трае повече оt Мiг, но sпомена за неЯ понякога е вечеН.. : )
ммм (think) При мене е така че знам какъв човек съм и затова предполагам моето мнение за мене си е по важно от това на другите.![]()
Имаш есе за домашно и нямаш собствено мнение по зададената тема?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
не знам как да започна![]()
Eдна уsмiвка не sтрува нищ0, а правi мноГо! Не трае повече оt Мiг, но sпомена за неЯ понякога е вечеН.. : )
http://www.narkotiki.ru/pict/2003_03/aizenk.gif
Има 4 обособени типа- започни с това. Можеш да разгледаш всеки 1.
always late but worth the wait!
и изображението не ти върши работа, разрови се по темата
и ще видиш описано кой какъв е според самооценката му и тази на другите.
always late but worth the wait!
Мисля,че ти отговорих вече в другата тема , в другия раздел!
maDamn
Когато това, което мислиш за себе си, съвпада с това, което другите мислят за теб е много добре за теб като личност. В такива случаи другите те виждат в светлината, в която ти искаш да бъдеш видян, т.е. това е добро за теб (в повечето случаи).
В много случаи обаче са налице точно граничните ситуации - когато ти мислиш за себе си нещо и се имаш за някакъв, но реално другите не го виждат и те възприемат по съвсем друг начин, което за теб би било твърде неприятно, освен ако не играеш роля. Обратното на твърдението също е общовалидно.
Не се задълбавам кое и доколко е добре, защото всичко е условно и навсякъде има едно "или-или". Обикновено с даден кръг хора един човек се държи по един начин, с друг кръг хора - по друг начин и т.н.
Всеки човек се нуждае от себеуважение, все пак то е причина да се стремим към положително отношение към себе си и към това, което правим.
Трябва да се познаваш достатъчно добре, тоест да знаеш физическите и психическите си възможности, поведението си, качествата ти като личност. Така ще изградиш представа за себе си. Рядко се случва да бъде приеман човек така, както той иска. Все пак, ако другите хора го одобряват само заради някои чувства и емоции, които съвпадат с техните, то даденият индивид, ще започне да крие истинските си чувства и емоции, само и само да се чувства одобряван.
За да се чувстваш добре със себе си, е хубаво да имаш ясна представа какво точно представляваш и какво точно искаш да бъдеш. Имаше една формула: самооценка = успех върху претенции. Ако искаш да имаш успех, то трябва да увеличиш постиженията си или да си намалиш претенциите.
Нещо много се залисах в обясненията. Лично моето мнение е, че е хубаво да си в хармония със себе си, да се чувстваш удовлетворение от нещата, които правиш. Тоест собственото мнение е по-важно, все пак животът си е твой, не можеш да се съобразяваш вечно с другите, защото всеки ще иска да си различен и да се нагаждаш по неговия характер. С едни хора ще се държиш по един начин, а с други по друг, все пак е важното е да се нагаждате и да не вървиш срещу принципите си.
При мен ситуацията е противоположна ;д аз мисля едно, другите за мен напълно обратното...![]()