Както споменахме, срещата на тези две култури не е преминала безбо-лезнено за носителите на консервативното начало в Ахейската природа. Тя е била своеобразна битка на мироглед и поведение, поради което намира своето отражение в митологията на гърците, докато траките не й обръщат внимания поради усета си за изпълнената духовна цивилизаторска мисия. По тези причини в нашата Тракобългарска митология няма приказки, песни или каквито и да е обичаи свързани с това, че древната ни култура е послужила за издигане на духовното начало на други народи. Освен това фактите, касаещи вътрешната борба на един народ да приеме или не новото и различното, са елемент от неговата си лична етническа пробле-матика. Тази, своя бих я нарекъл не без основание интелектуална рево-люция, древните гърци ни я представят по един наистина интересен начин:
Новото начало се олицетворява от новия бог Зевс, ,,...който се опълчил срещу баща си Кронос и го принудил да върне на белия свят децата, които е бил затворил в себе си – обречени на едно безвремие. С дружни сили те започнали борба с Кронос и титаните за владеене на света като накрая го победили. Така новите идеи победили старите и първични Ахейски виждания за света и живота. От тук насетне свързването на вече Елинистичната митология с тази на Траките е ставало все по-възможно и разгадаемо за обикновения грък.
Усетил високата стойност на тракийската култура – този новопоявил се народ, започнал да си присвоява различни елементи от нея. Приели в своя пантеон божествата от тяхната теосфера като Аполон, Артемида, Дионис, Арес и Афродита, преименувайки, с тези общоизвестните им до днес имена. Започнали да отдават почести на гърцизираните стари тракийски херои като Херакъл, Пелей, Тезей и други, а на Ганимед – синът на троян-ския цар и любимец на Зевс – дарили безсмъртие. Речните и горските божества и полубожества ги възприели като част от своята култура, а отзвукът и удивлението от пъвите срещи с конните народи на Скити, Даки и Мизи го пресъздали в образите на полубожественните Кентаври. Възможно е и по подобни причини да е възникнала митологията за съществуването на войните- жени, наречени Амазонки. Според хрониките на редица римски автори описващи битките на своите легиони, при срещата си със Сарматите, срещу тях били излезли в бран повече от 220 000
Жени конници които безстрашно и неустоимо са влизали в битките бранейки децата си и своята идентичност. Разбира се това е станало хиляда години по късно, от времената за които говорим в това изложение, но както е било реално това явление през римската епоха, по същия начин би било възможно и с такива именно войни да са се срещнали по пътя си Ахейците. Самата дума – понятието Амазонка е по всяка вероятност по произход скито-сарматско и означаващо именно това – жени войни.
Разбира се това е само едно предположение, един въпрос който все още търси своя отговор./18/
Възниква въпросът по какъв начин новата култура е намерила пътя към сърцето на древния грък? Практиката показва възможността само на един отговор. Чрез писменност и създаването на многообразие от книги, написани на разбираем за обикновенните хора език и четени им от достатъчно грамотни носители на тази нова култура.
По това време стопанските, културните и административно-полити-ческите отношения в завоювана Микена са се осъществявали посредством връзковите контакти, подсигурени от идеограмната писменност линеар А./19/ Това представлява вид сричкова писменост, включваща и голям брой идеограми – тоест знаци изразяващи понятия и предмети. Елементи от този вид писменност са открити на различни места и в нашата страна като тук те са наречани, с името руни./20/ Всъщност най новите про-учвания в това направление доказват, че разпространението на тази писме-ност е достигало, както далече на север от въд Стара планина, така и в района на Анатолия – тоест в Мала Азия. На това писмо се е проповядвало. Издавали са се укази и различни правила, ползващи едно устроено общес-тво. По този начин се е съхранявала и разпространявала мъдростта на древ-ния тракийско-микенски свят.
Открили магията на писаното слово, Ахейците се възползват от него и от учителите, за да постигнат онова, към което са се стремели. Да издигнат своето културно ниво и да добият интелектуалната мощ на бъдещия елинистичен свят. По-късно те видоизменят линеар А в линеар Б/21/, като по този начин го прередактират съобразено със своята различна по строй фонетика. Вероятно този акт отново ще да е бил извършен не без активната помощ на старите учители и техните ученици. По този начин Ахейците, присвоили си голяма част от тракийската култура и нейния митологичен партенон, се превръщат в бъдещите Елини. Независимо обаче от всичко това те не успяват да се превъплатят в духа на тракиеца, тъй като неговата космогония и извисен мистицизъм си остават неразгадани и неразбрани за тях.Въпреки, че наложената хегемомност над вече покорените и постепенно асимилираните трако-микенци се е изразила като една общо взето насилственна ,,елинизация”, виждаме как в антропологическото отношение и днес съществуват явните физически прилики между жителите на големи раьони от днешните Гърция, България и Турция. Този факт налага едно безспорно мнение, което е в явна полза на доводите за съществуването на големият трако-микенски етнически ареал в онези времена и по тези земи. По тези причини твърде многото археологични паметници, откривани както из континентална Гърция така и в днешна Турция, които трудно се вписват в древногръцката епоха, или биват скривани, като се вадят от сто кладенеца вода за да се докаже техния ,,специфичен елински произход”. Независимо от всичко по този начин духовноста на траките изживява своя елинистичен възход в името на бъдещето, за да триумфира показвайки на света непреходноста на своите нравствени и морални стойности като, осъзнат смисъл на човешкото съществуване.