Обща характеристика [редактиране]

Думата елинизъм се употребява още от времето на древните гръцки ретори и философи, които означават с елинизъм чистата атическа реч. Днес обаче ние обозначаваме историческата епоха с този термин, възникнал преди повече от сто години (въведен за пръв път от историкът Дройзен), изграден по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините”. В глагола е вложена историческа семантика на духа на онова време, когато гръцката култура и език са се разпространявали на Изток. Именно това обуславя една от най-характерните черти на елинистическата култура - смесването на елински с източни елементи. Като определено по-голямо влияние оказва завоюващата Изтока страна, което позволява силната експанзия на атическата култура.


Монета на Филип V, с негово портретно изображение
Елинистическата епоха се приема като маркер на един отличителен културен етап в развитието на древна Гърция, изключително характерен с това, че се откроява от принципите на една предходна древногръцка културна епоха - тази на класическата полисна култура. Този контраст между двете епохи е в следствие разпростирането на гръцките земи на Изток, завоювани от Александър Македонски, което смесва гръцката с източната култура, (от там идва и названието на гръко-източната култура - елинистическа). С увеличаването на границите и съжителството на различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек”, който е в противовес на класическата полисна култура, чийто гражданин се самопоставя единствено в догмите на общността на полиса.
В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Това може да се твърди поради следното явление: въпреки разселването на гърци и елинизирани негърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете - състоящо се от елини и елинизирани негърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културни темпове на един елинизиран свят - говори на гръцки, има общи интерси в сферата на гръцкото изкуство, поезия, философия, то масите от източното население продължавали да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с техните традиционни представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а именно си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не така както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние си проличава най-силно в областта на религията.
Бит и култура [редактиране]
Характерно за Елинистическата епоха е стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразиото. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. Фрески красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик все по-близък до днешните ни представи - изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища - прочута е Александрийската библиотека. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Каменни театри, хиподруми и храмове се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от едно будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна архитектурна постройка на града.
Природата остава в страни от величието на града, което липсва на стремящият се към разкош гражданин. Той внася природата в градската обстановка, за да приглуши това стандартно голо елинско излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в Александрия и паркът Дафне в Антиохия. Пример за подражание величието на по-мащабните тенденции е това, че дори всеки по-беден гражданин внася градината като уют в своята малка къща, а ако няма място, дори било обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят в наложилия се интерес в ботаниката.
В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външня вид - Александър Велики е първия мъж обръснал лицето си, след което се налага за пръв път масово. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към една елегантност в облика на града и хората, повлиява значително в положителната градивност на едно общество, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което се губи впоследствие в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието - хората държат повече на взаимотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмяна на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене до момента. Така възникват миниатюрите на Партений на любовни теми, прозаическата литература, изпълнена с образи на въображението. В хората се заражда стремежът към покоряване на исторически известни паметници и земи, описани от Херодот. Интересен факт, за който пише Богдан Богданов е, че първата планинска екскурзия, за която се знае, е извършена от македонския цар Филип V в началото на II век пр.н.е. в Стара планина.
В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица - а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа - съществуват писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията на семействата през класическия период. Въобще почитанието към индивидуализма променя общото отношение към смисъла на всеки един елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основите на разследване и при литературата, която развива по-голяма критичност и ирония, описваща човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи.
Философски течения [редактиране]

В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например - във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. Епикурейството - школата на Епикур, която има своята асоциална философия и разбиране за аскетски живот - човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към хедонистическата школа на киренайците, които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е Киническата школа, в която отново е заложен индивидуалистическия дух. Менип отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота - преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин - Зенон от Кипър, който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни - свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на Стоицизма, която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена логика, реторика и физика, съобразени с новото държавно и религиозно устройство.
Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това филосфските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош.