Българските творци, които са получили образование на Запад, желаят да внесат модерни идеи в литературата. Това са писателите и поетите около списание [Мисълk - д-р Кръстев, Петко ТЈдоров, Пенчо Славейков, Пейо Яворов. Алеко Константинов пише своето сатирично произведение [Бай Ганьоk. В края на 19 и началото на 20 век Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Елин Пелин създават най-значимото от своето творчество. Малко по-късно се проявява и поетическият талант на Димчо Дебелянов.

4. Литература между двете световни войни
Това е най-противоречивият, но и най-богатият в естетическо отношение период в развитието на българската литература през 20 век. Формирането му се обуславя от редица исторически и културни фактори. Сред първите са крушението на националните надежди и идеали за обединяване на българските земи и най-вече голямата общественно-политическа криза, обзела България след Първата световна война. Това е време на сериозен поврат в мисленето и чувствителността на българската интелигенция. Голяма част от българските писатели виждат ужасите на войната отблизо като подофицери и офицери на бойните полета или като военни кореспонденти. Усещането за различност, за необратима промяна ражда тревожни предчувствия, задълбочава чувството за социална незащитеност и духовна празнота. Като пример за това служи разказът [Песента на колелетатаk на Йордан Йовков. Обогатяват се реалистичните тенденции в литературата. Утвърждава се модерното съзнание. Най-известни имена в поезията са Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна. Най-известни имена в областта на прозата са Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Стоян Загорчинов, Георги Караславов. Най-яркият разказвач през този периЈд е Йордан Йовков. През този периЈд българската литература е богата на теми и идеи. Тя е и жанрово разнообразна. Пишат се лирически песни, поеми, р‘зкази, повести, романи, драми.

5. Литература след Втората световна война
Следващият голям подпериЈд в българската литература е този след политическите промени на 9 септември 1944 г. Появяват се нови теми, свързани с новите условия на живот. Тогава написват своите големи романи Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиан Станев. Най-известни съвременни поети: Веселин Ханчев, Валери Петров, Александър Геров, Блага Димитрова. Най-известни съвременни писатели: Павел В™жинов, Ивайло Петров, Йордан РадЄчков, Генчо Стоев. В българската литература може да отделим следните 2 периода:
1 от края на Втората световна война до началото на 60-те години; този период се характеризира като време на кЈрени промени в социалния, политическия и духовен живот на страната. Проблемите на този период развиват следните тематики: антифашистката борба, партизанското движение, отечествената война, промените на града и селото, антикултовска тема. Още в края на второто десятилетие от 20 век става ясно, че съвремената цивилизация преживяват дълбоки промени. Първият период на българската литература е свързан с култа към личността. Излизат стихове, разкази, поеми, повести, спомени, романи с антифашистка тематика. В тази проблемно-антифашистка линия се появяват имената на поети като: Веселин Андреев [Партизански песниk, Давид Овадия [Партизански дневникk. Писателите изследваха човешката съдба в тясна връзка с политическо-социална обстановка. Андрей Гуляшки пише трилогията си [Смъртна присъдаk, [Новолуниеk, [Стъпки в снегаk, Георги Караславов [Тангоk, Димитър Димов [Тютюнk. В този период пишат поетите Валери Петров, Елизавета Багряна; белетристите Павел Вежинов [Втора ротаk, Ангел Каралийчев. С преключването на войната започва периода на колективизацията на селското стопанство, социално строителство. От художествената литература се изисква да описват житейски задачи. Своите права заяви през този период и историческия роман Димитър Талев, Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиан Станев.
2 от 60-те години до днес; това е период, в който разлагането в политическия и духовния живот става причина за сериозни промени в областта на изкуството и литературата. Художествената литература се променя с бързи темпове. Проблемно-жанровата характеристика става по-богата, разнообразна и привлекателна. В края на 50-те години началото на 60-те години в политическия живот на страната настъпват промени, които се отразиха върху духовната и творческата обстановка в България. В резултата на индустриализацията и колективизацията, започва отлив от селото към града.