Цитирай Първоначално написано от nac48 Виж мнението
Нека си спомним за генерала, който спаси Кюстендил от съдбата на Босилеград и други български градове откъснати от родината ни, който сам се изправи срещу настъпващата 30 хилядна сръбска армия само с 4 оръдия!Той е отговорен за превъоражаването на българската армия погазвайки клаузите на позорният за България Ньойски диктат! Една от най-светлите личности в българската история почти забравена, заради комунистическата паплач, от която България страда толкова много време!И все пак още има хора,които не са забравили човекът, който до последният си дъх остана верен на родината и макар убит от комунистическата паплач през 1943 г. ние все още го носим в сърцата и спомена за него ни води през борбата за едно по светло бъдеще за България и нейните чеда!
Тазгодишното честване е обединено с друга мрачна смърт в нашата история, а именно смъртта на великият и незабравим Васил Левски , заради, когото днес сме горди да се наричаме българи и когато,някой спомене името му пламъка в нас започва да гори още по- силно!На 18.02.2012 г. (събота) ще се проведе траурно факелно шествие в памет на тези двама мъже, заради които си заслужава да кажем, че сме българи.Шествието е организирано от Български Национален съюз, всеки е добре дошъл, както на мероприятието, така и в щаба на организацията всеки четвъртък от 19:30 часа на бул. Христо Ботев 115.Това е новата официална страница за Луковмарш 2012 :http://www.lukovmarsh.info/

Има и страница във фейсбук:http://www.facebook.com/pages/%D0%94...44183125654303

Кумирът на националистична България

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.
Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.
Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.
Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:
- Намерихте ме, когато ме изгубихте!
в. „Зора“ 17 март 1943 г.

Статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков