Животът на Омир първоначално се представя като легенда с божие начало. Роден е
от брака на нимфата Кретеида и реката Мелес. Според елинските представи реките са
мъжки божества. По-късно майка му се превръща в обикновена девойка от Смирна в
Йония. Ето какво се казва за рождението му в една от биографиите: “Мина известно
време в Кретеида посети заедно с други жени един празник вън от града при реката,
която се казваше Мелес. И когато денят на нейното освобождение наближи, тя роди
Омир, не сляп, а със здрави очи и даде на момченцето изето Мелесигенес, като го взе
от реката.” Но и за бащата започват да сочат смъртен човек, някой си Майон, като
вярват, че детето било заченато на брега на Мелес.
Събитията следват хронологически. Омир отраства умен и схватлив като Йосиф от
Писанието. Негов учител е певецът Фемий, прославен от поета в “Одисея”. Възмъжал,
обикаля йонийските градове и острови. Загубва зрението си и става певец в Куме. Във
Фокея един измамник учител му записва поезията и я представя за своя. По-голямата
част от живота си прекарва на остров Хиос. Оженва се и има две дъщери. Там основава
школа и създава “Илиада” и “Одисея”. Продължава да пътува като всички народни
певци. При едно такова пътуване участва в погребални тържества на остров Евбея и се
състезава с беотийския поет Хезиод. Арбитърът цар Панедес отсъжда първенството на
автора на “Дела и дни”, тъй като възпявал мирния труд, а не войната като Омир. Ето
как завършва житейският му път според една от биографиите: “И пристигна при
Креофил на остров Иос. Живя там известно време – беше на преклонна възраст – и
сигурно на Иос е приключил дните си.”
До нас е достигнала епиграма в три варианта, в която се казва, че седем града
спорили помежду си за това, че са родното място на Омир. Като се съберат от трите
версии, градовете се оказват повече (Куме, Смирна, Хиос, Колофон, Пилос, Итака,
Аргос, Родос, Саламин и Атина). По този повод в една от античните биографии се
твърди, че човек с право може да смята Омир за “космополит” (т. е. за гражданин на
света). Но така или иначе елинските градове се борят да осветят по този начин началата
си.
По-късно учените продължават този спор. Според софиста Хипий и историка Ефор
Омир произхожда от Куме, а според Антимах – от Колофон. Аристарх вярва, че е от
Атина. Някои го изкарват египтянин. Лукиан, който не пропуска да се надсмее над
пустословието, пародира тия спорове в своя роман-фантастическо пътешествие
“Истинска история”. Авторът разказвач уж достига с другарите си на Острова на
блажените, среща се с Омир и беседва с него. И ето какво научава: “Разпитах го и за
други неща, но също и откъде е родом. Казах му, че по този въпрос продължава да се
спори на земята. Сподели, че му е известно, дето едни смятат, че е роден на Хион,
други в Смирна, а мнозина в Колофон. Но каза, че е от Вавилон, където го наричали не
Омир, а Тигранес.”
В елинската древност ограждат личността на Омир с особена почит. Месеци и
гимназиони носят името му, на остров Хиос секат монети с неговия образ, а в Делфи и
Олимпия му издигат статуи. В Аргос и в градовете, които претендират да му бъдат
родно място, го почитат като герой, дори като божество.
Първоначално не съществува единодушие на какво точно е автор. Тенденцията е
цялата епическа поезия на ранното време да се разпредели между Омир и Хезиод,
авторитетите в тази област. Може би за това са помагали и самите епически поети,
които сами са приписвали творбите си на тези имена, за да им осигурят бъднина.
Първото споменаване на Омир у лирическия поет Калин (VII в. пр. н. е.) е като автор на
поемата “Тебаида”. Чак до V в. пр. н. е. се смята, че неговото дело са и т