преди края

I. Настъпъните мравки не танцуват,
но смъртоносните крака играят често мръсен танц.
Настъпъните хора не танцуват,
но във яда си мачкат често мравешкия невидим танц.

И само тя, канализацията, ви свързва.
И само тя е безплатна чужда топлина
дори когато той, прецъфтелият свят, ви омръзва,
дори когато той е страстна, но властна жена.

II. Новородена промяна подхвърлям. И след малко
в хилядолетната яма я зървам. Изцедена. И жалко.

III. Аз обичам, но вече не искам. Аз тръгвам.
след алена струйка замислен изтичам.
Аз обичам, но аз вече не искам да танцувам.
Този танц е всъщност безснислен.
Този танц е всъщност безсмислен.

И само на нея, всемогъща смирена сирена, ще позирам.
Тя последната снимка заснема...
КРАЛИЛИЦАТА на заблудите на лудите,
въоръжена само с името си – Смърт.
Поднася ми оръжието – името си. Смърт.
Поднася ми заслуженото – името си. Смърт.

Този танц е всъщност безсмислен.