ключар

черният ключар заспал,
стискайки в ръце
скован от студ ключа си стар
и своето сърце.

със сърцето бе създал
ключ са всички светове.
със ключа си бе създал
едно изсъхнало дете.

всеки ключ бе позлатил
с диамант "живот".
а Животът бе платил
с диамантен гроб.

всеки ключ сам инкрустира
със парче сърдечен пламък.
и сърцето му мутира
в тежък безполезен камък.

и ковчегът зад вратата
чака своя катинар
без ключалка - под земята
вечността е господар.

аз съм в ъгъл закачена вещ -
съвсем изсъхнало дете.
и не за тебе ще запаля свещ,
а за хилядите светове.