Тема за Дискусии и Разногласия

[DoctorSatan-666]

Как е възможно да дезинтегрираш егото, след като самите усилия да го дезинтегрираш пак произлизат от егото и са проявя на егото. С две думи, използваш усилията на егото за да победиш егото, демек гасиш огън с бензин.

Това определено е възможен път на развитие, както се вижда от доста ню еидж хипстъри и прочие. Заместват егото си с не-Его и после се пъчат колко са просветени. Така че да, с инструментите на егото, няма как да дезинтегрираш егото. Изобщо самата формулировка е грешна - да дезинтегрираш... Звучи като че ли е задача по математика, или е като да разглобиш някаква машина. И кои е този, които ще дезинтегрира, ако не самия Аз,сиреч Егото. Нещата не стават по този начин. Ако инструментите на егото са затвърдителни убеждения, заповеди и оценки, то инструментите на чистото самосъзнание са тишината, или поне тишината е там където само-осъзнаването наи-добре вирее. С вътрешен глас не се премахва его, всъщност то не се премахва изобщо. Мислиш ли че е едно разумно същество като човека е създал егото просто еи така? Не, създал го е защото е било необходимо. Отърви се от представата за Егото и сянката като добри или лоши. Тези явления са отвъд моралното, и ако ги намесваш в моралното, значи си много далеч от същината на въпроса.Егото не може да бъде победено, нито пък се налага, защото може, също като сянката, да бъде интегрирано. То си има своето приложение и предназначение, но така както едно вещество може да ти е в полза под формата на лекарство, така същото може да те закачи под формата на наркотик и дефакто ти да му робуваш. Същото впрочем важи и за света на идеите, които също са само инструменти, но може да се окаже че ти служиш на една идея, повече отколкото тя ти служи на теб. Помисли си Бог дали не е такава идея.

[defender]

Същото впрочем важи и за света на идеите, които също са само инструменти, но може да се окаже че ти служиш на една идея, повече отколкото тя ти служи на теб. Помисли си Бог дали не е такава идея.

Както съм ти казвал и преди, аз смятам че в човека има две същностти - "дефолтната му същност", която не е самия човек, но той автоматично я припознава за себе си и другата му същност е "истинската му същност". Аз смятам, че тези две същности отговарят съответно едната на лимбичната система, а другата на мозъчната му кора. Ако човека е възприел дефолтната си същност за себе си, то тогава истинската му същност се подчинява на импулсите на дефолтната му същност, т.е. на сетивното. А ако човек е възприел истинската си същност за себе си, то тогава тя контролира импулсите на дефолтната му същност чрез Духа. Т.е. истинската същност на човек придобива власт над дефолтната му същност само чрез помощта на Духа свише, без Него ние сме предопределени от дефлтната ни същност и сетивното, а живота ни е просто суетна чалга, в която се самозаблуждаваме, че имаме свободна воля и само си мислим, че мислим, а всъщност изпълняваме неосъзнато чужди програми. Дори ако ни зададат програма, че може да умрем от сополи или главоболие, то може наистина да умрем.

Та относно твърдението ти, че може да се окаже че аз служа на една идея, повече отколкото тя ми служи на мен, хем си прав, хем не си. Прав си, защото идеята за Бога не служи на дефолтната ми същност и на нея вярата в Бога и се струва нещо мудно и че все едно не съм себе си, и тя чувства вярата, като нещо изкуствено, което й се налага отвън и я потиска (това е чувството, което изпитват инерционните хора, когато се опитват да вярват в Бога). Но в същото време Бог служи на истинската ми същност да придобие контрол над игото на дофолтната ми същност и точно тогава човек се чувства истински свободен (а не фалшиво) да твориш себе си в света, а не света да твори теб (а целия твой живот да е просто една компенсация).

Трудно ми е да го обясня, с точност какво искам да кажа, то по-скоро се преживява, отколкото може да се обясни логически.