Отговор в тема
Новак съм във форума и едва ли с тая тема трябва да почна, но ето две и от мен..Само да отбележа, че това, че някъде съм писала "във и със" и "някой" вместо "някого", където по принцип не трябва, не е грешка, а похват в лириката;
Силата на музиката
В крайната улица запустяла,
в тъмната и непрогледна нощ
едно дете седи на прага,
с очи пълни със разкош.
То гледа към отсрещния прозорец-
на него,светъл и широк, седи музикант и свири, потънал в блян дълбок.
Детето бедно е и непознава лукса,
но усеща щастието и туй, което го зове.
Знае, че мелодията чудна стопля и студеното сърце.
Басня за завистта
Две Косета Босета стари свирели на китари,
кацнали върху жица.
Долетяла друга птица.
Отдалеч ги тя видяла
и на таланта им завидяла.
Ала става ли се музикант
без да имаш грам талант?
Тази друга птица за беда не разбрала това.
И наперила се тя - започнала да свири и да пее
и във цялата гора не останала душа,
която да не й се смее.
Така, че читателю запомни: на никой не завиждай ти.
Себе си цени,
за да не попаднеш във света на срама и завистта.
Понеже прецених,че моите писаници не заслужават отделна тема,пускам нещичко тук.
Краят
Ще дойде и нашият край
и когато моментът настъпи
ще се питам-има ли рай
и ще срещна ли там любовта ти?
Ще почувствам ли пак аромата
на майски цветя и усмивки?
Ще обвинявам ли отново съдбата
за теб и моите тежки въздишки?
Раят дали съществува,
да те видя отново,любов?
Сърцето за тебе жално тъгува
и чакам края напълно готов.
Не знам дали става,пускам го ей така,на някой може да му хареса,а друг може да го критикува-и двете се приемат еднакво добре.
наистина е хубаво да си коментираме взаимно "творбите" и да си обменяме идеи и съвети а не само да пускаме стихотворения...
Рина, харесаха ми твоите защото са адски весели..
Калъринг, пускай още!
аз пък си загубих тетрадчицата с всички стихотворенийца и ми е супер тегаво, но като измисля нещо, ще го напиша! :Р
Colouring, браво.
РинаY - продължавай в същия дух.
О,радвам се,че ви харесва! (:
Ето и едно мнооооооого старо,но пък още по-лично и скъпо за мен стихотворение,което май съм пускала някъде из форума преди(?).Не съм сигурна,но...
ениуей.
Вечно лято във рая
Лъчезарна чаровнице наша,
невъзможно е да не боли!
На живота от пълната чаша
ние пихме,а ти плати.
За тебе много хора днес жалеят,
дори след толкова години на раздяла.
И всички те обичат безусловно
и плачат,заради мъката,която бе ги връхлетяла.
А аз пък продължавам да си мисля
за онази тъй злокобна нощ,
но дори една причина,знай,не мога да измисля
как тъй напусна ти земята точно в полунощ.
Тъй млада,тъй красива,
още жадна за живот,
в онази нощ зловещо сива
отиде си,заради грешка на идиот.
Какво?Нима ти бе виновна?
Ти само искаше веселие..
А онзи вечно ще живее със съдба греховна,
пък твоите близки – те потънаха в безсилие.
Моите думи,зная,
не ще те върнат днес от рая.
И колкото да искаме и да скърбим
със таз надежда трябва да се разделим.
Но знай,ний никога не ще забравим
как сладко твоят глас звучеше..
И никога не ще се ний избавим
от спомена какъв добър човек ти беше.
За последни думи аз ще използвам песен,
защото,спомням си,отиде си преди да дойде есен.
Със сигурност това не ще е края,
защото твоят филм е за вечно лято във рая.
/\ Готино е.
Ти и аз
Ти виждаш усмивки,
аз виждам сълзи.
Ти виждаш истини,
аз виждам лъжи.
Ти вярваш в доброто,
аз знам само за злото.
Ти вярваш в мечтите,
аз знам само за бедите.
Ти ме смяташ за егоист,
аз се смятам за песимист.
Ти ме смяташ за предател,
аз се смятам за мечтател.
Ти знаеш, че съм различен,
аз знам, че си ми идентичен.
Ти знаеш, че съм първичен,
аз знам, че си далтоничен.
Ти нечувстваш нищо,
аз пък чувствам всичко?
Ти си глупак,
а аз пък съм сляп?
Е, тогава защо с теб спорим?
Защо не можем да се преборим?
Кой от нас може да отговори?
Какво може пък да сторим?
-
Да започна като всеки друг поет
със еднакви фрази, със еднакви чувства,
да изборя, нека, клишета наред,
в разказа си странно магнетичен да се впусна.
Та, здравей, как е животът, върви ли?
Да те тормозя, идвам, със пресни сили!
Отдавна със тебе не се бяхме срещали,
за което-прости ми,
през миналото много неща сме усещали,
за настоящето, моля те, давай, кажи ми !
Смени ли посоката вятърът, който те носеше?
Или във вихър превърна се, буря бушуваща?
Намери ли щастието, което тъй отчаяно просеше?
Или потъпка душата си, за милост жадуваща?
Спа ли поне един път добре, сънува ли нещо различно?
Стоиш ли още нощем загубен?
Намери ли в мрака нещо красиво, митично?
Като в легенда разказано за звяра погубен.
Очите ти бистри и светли са вече?
Или все още криеш в тях самота.
Не вярвам обаче, че изобщо ще стигнеш далече!
Като звяр безпощаден отхвърлил си, знам, любовта.
Кажи ми, ако искаш, за някое друго повърхностно чувство,
за някоя друга емоция, за някоя друга жена.
Кажи ми и как дори сексът при тебе ще бъде изкуство
Безбожник обречен,загиващ,държащ се изправен едва.
Така де,целта ми не е да те осъждам,ей!
Ще се обидя ,ако започнеш да си мислиш за това.
И да гледаш на римите ми с лошо никога недей
Опитват се с насмешка да разкажат за тъга.
И като при всеки друг поет и моя стих си има край,
но нека този край не бъде драматичен!
Каквото исках да ти кажа, казах май,
По начин свой ужасно сладостно мазохистичен.
-
Клишета са за теб,
но реалност са за нас.
Спокойно, не ти желаем съжалението,
като знаем, че мястото ти е до нас.
Рано или късно и ти ще встъпиш в час!
Здрасти, здрасти, върви, върви,
кажи-речи,
кой как може се оправя.
Да тормозиш изтерзани, хмм,
с празни думи, ти не можеш ни пречупи!
Затова се иска повече от лекомислени слова,
защото ние живеем отдавна с реалността.
Срещали се бяхме, но ти не ни видя,
пак отвърна ни глава,
но чак сега, търсиш насреща нашите лица?!
Струва ми се, че искаш да изкупиш някаква гризяща те вина,
не е ли така?
Себе си можеш да залъжеш,
но нас не може ни излъжеш!
Настоящето е загадка,
като празна ученическа тетрадка.
Ветровете всяка нощ може да се сменят,
но мислите ни, не се променят.
Щастието е мимолетно,
а страданието разноцветно.
За милост ти ме питаш,
не е ли лицемерно?
Осверипели същества,
разхождат се в човешки облекла?
Ти какво мислиш за това?
И само посмей да кажеш, че това не е така!
В ноща, понякога заспиваме,
понякога не си доспиваме,
понякога сънуваме,
понякога бленуваме,
но се събуждаме!
А теб интересува ли те наистина това?
Или питаш заради злочестината ни, просто ей така?
Изпитваш ли за нас поне капчица тъга?
Или ние за теб сме просто някакви измислени същества?
Очите, замаглени са,
търсещи частичка въздух,
след тези тежки времена,
но не са самотни!
А зад моите рамена,
следваме цяла тълпа.
В древни времена хората са вярвали,
че земята е една, а оказало ли се е така?
Виждаме смъртта в очите,
и в новините.
Виждаме щастието в сълзите,
и в лъжите.
Да, вяра вече нямам,
но и без нея стигнах аз до тук,
и продължавам напук.
Трябва да вярвам, че нещо ще се промени?
Достатачно вярвах на сладникави лъжи,
не ще позволя да ме дирижират някакви лайна.
Любовта! Любовта е една приказка,
измъкваща ни за миг от реалността,
даваща ни крила.
А ти дърдориш за нея всякаш всичко знаеш,
а дори не си целувала, някой с тез уста!
И смееш да твърдиш, че повърхността е тя,
нима?
Пишем ние за тази вълшебна красота,
за да не пишем за смразяващите, истински неща.
Безбожен? Да, признавам,
не кланя се на този горе,
не стъпвам в храмове лъжливи
и не кланя се на попове пресметливи!
Като Ботев кланя се на този,
"що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата."
Долавям твоя осъдителен сарказъм.
Е, осъдиме!
Разпъниме! Давай, не спирай!
Разпъвай, разпъвай, разпъвай - ти можеш,
аз съм слаб и безащитен.
Знам, че решена е съдбата ми,
както тази на Исус тук, долу на Земята!
Мислиш ли, че се страхувам? Мислиш ли, че ми пука?
Останало ми е само сърцето,
и ако не ти, то друг ще го вземе.
Давай, вземи го! Освободи ме!
Искам и аз да стана като тях,
да се кланя на парите и лъжите,
да стоя пред теб без капчица морал
и в лицето да те лъжа.
Да ти взема всичко,
що градил си ти и твоите деди.
И сега идва драматичният завършек.
Окачат ми въжето, а музика епична не звучи.
Това предвестник е на вече изяснения финал.
И накрая миг преди очите да замръзнат,
питам се:
"Какъв бе смисъла?"
Ако можеш, кажи ми ти, защото аз останах вече без думи.
Послепис към написаното по-горе:
Едва ли би разбрала ти това,
ако гледаш света през розови стъкла.
Послепис:
Твоята провокация ме вдъхнови и озлоби.
/в положителния смисъл/
Благодаря ти!
Последно редактирано от Cold_Tearsss : 03-28-2012 на 02:52
Поздравление за темата и добрите произведения!
Реших да постна няколко мои, пък да видя дали биха се харесали на аудиторията...
Споменът за любовта
Знам, че ще прозвучи банално
но се влюбих в твойта красота фатално.
Видя ли те, нещо в мен пламти,
разтапям се, срещна ли твоите очи.
Кажи ми, моля ти се, ти какво направи!
Хлапакът в мене всичко той забрави.
Косите ти красиви, хвана ме в плен
станах аз затворник, в този светъл ден.
Спомням си деня, кога за пръв път те видях,
спомням си, шляех се аз като глупак.
Но появи се ти пред мен и онемях,
да бъдеш моя, туй е мойта цел разбрах.
Но какво да правя, да кроя ли планове за нас,
или просто да се кротна, само с болка да остана аз?
Твойте намеци, аз честно, не разбрах.
Мислите си философски аз просто попилях.
Аз ли бях глупак, че тъй опасно хлътнах,
или заслепен бях, от прелестта, която зърнах?
Та тя ли бе виновна, че се случи любовта,
или Купидон погрешка прати своята стрела?
Умна и потайна си, няма нужда да гадая,
чарът ти опасен просто ме омая.
В окови бях обхванат, туй не e лъжа,
задушаващи, но тъй невинни, това са оковите на любовта.
Скрих се в цветовете на избледнялата дъга,
надявах се да видиш и ти кат' мен света.
Сега съм сам в поляните на Райската градина,
мъка и тъга струят от тази прелестна картина.
За твоята любов
Запленен бях, в мига в който те видях.
Погледнах те и веднага аз разбрах
как твоят чар и прелестност неизмерима
правят красотата ти сила несравнима.
Продължих да зяпам аз като хлапак
и реших да се правя на глупак,
за да мога твоите коси златисти да погаля
и грешните ти устни с целувка да запаля.
Хванат бях в мрежите на любовта,
в мрежата, в която беше ти стръвта.
Но за глупостта си аз не съжалявам
макар за действията си да опявам.
В крайна сметка се оказах аз глупак
и от любовта аз нищо не разбрах.
Остави ме ти сам в мъка и тъга
под цветовете на потъмнялата дъга.
Като троянски кон проникна в моето сърце
не остави нищо, а продъни моето небе.
Троянската Елена за мене беше ти
прелестна, красива и за тебе водят се войни.
Любовта към теб остана в небитието,
удавена остана тя в питието.
Заключи я ти зад железните врати,
сбогом казвам, а сега заспи любов, заспи.
Здравейте!Ето и нещо мое..Не е особено добро,но пък може и да ви хареса:
Обичам те!
Обичам те!
Надявам се и ти мене.
Или с "Обичам те" ти всеки път ще лъжеш?
Това "Обичам те" предмет ли е за тебе?
Или пък аз за обич недостойна съм?
Но ако така е,въпросът втори идва:
Достоен ли си ти за обич?
Аз на тоз' въпрос ще отговоря:
Не!Ти недостоен си за тази моя обич,
но аз обичам те и безспир така ще бъде.
Безспир,безспир,но рано или късно
смъртта нали всички нас достига.
Е,тогаз' когато мене тя достигне
обичта към тебе ще утихне.
А ти със обич някога ще ме дариш ли?
Или любов за теб не съществува?
Значи ли за тебе нещо тази дума?
Ще кажеш "Да",но аз така не мисля.
Защо ли?!Защото ако бе така,
то щеше да личи от километри.
А може би да криеш чувствата си искаш?!
Но аз не вярвам много във това.
Аз вярвам само в истинската обич,
а твоята такава не е.
Сега като се замисля на предното май по-подходящо заглавие би било "Несподелена любов".
В момента не мога да си намеря другите "творби",но ако ги намеря или се сетя нещо ще пиша.
Cold_Tearsss,твоите са много хубави..Евала.На останалите също са много добри,просто неговите ми направиха впечатление.
Признай
Защо се страхуваш от близостта,
Която ти шепне за любовта?
Разкрий пред себе си същността,
А не я крий във нощта.
Признай истината сега
Вместо да потъваш безнадеждно в тъга.
Повярвай в живота и разбери,
Че не всичко наоколо е сълзи.
Искам да съм с теб и да те прегърна,
С любовта си да те обгърна.
Позволи ми да се усмихвам
И нежно да те милвам.
Истина
От мен не очаквай стихове красиви
красотата е лъжа,
а истините грозни са, горчиви,
животът е двулика игра.
Пораснах аз, съзрях,
събития много изживях
дълбоки истини прозрях
и не съм вече този, който бях...
Сърцето изстина, от болки претръпна
сълзи вече няма в очи,
вкаменено лицето изтръпна
душата само догаря, тлеи...
Не търся смъртта,
но мразя този проклет живот,
злобата на света,
който ми каза "Спри да мечтаеш, идиот !"
Наивно вярваш във доброто,
в любовта и вечното спасение,
но знай, че зад истината крие се злото,
а ти живееш в неведение.
Много хубави неща сте писали! Ето едно от моите:
За мен не е било напразно,
да те чакам тук,
да те обичам аз заразно,
а ти да ми обърнеш гръб!
Любовта съсипа ме изцяло,
душата ми отрови ти,
сега е друг в мойто тяло,
убива всичките мечти!
И всеки сол в раните ми слага,
и никой мен не ме прегръща,
всичко е изпълнено с омраза,
и всеки гледа с лошо да отвръща!
И себе си да съм не мога,
ще ме мачкат и ще ме боли,
защото тъй добрите хора,
остават кървави следи!
Любов не мога да раздавам,
не съм аз повече от теб,
не съм и Бог, за да прощавам,
и да стапям твоя лед!
Забрави за мене вече.
аз не съществувам,
за услуги нямам време,
и на никой не робувам!
В сърцето на пустинята
Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята,
дарявайки го тя с целувки.
В сърцевината и се крие
животът, потопен в оазис.
При опитът да я достигне,
поднася му се пясъчен катарзис!
Той трябва да пробуди
гласът застинал в тишината.
Веднъж преминал изпитанието,
пречиства бурята в душата.
Далеч от черни скорпиони,
в нощта сърцето му ще топли
закрилата на нейната луна.
А още щом настъпят първите лъчи
разкрива цялото си злато -
цитринови красиви светлинки.
Някой от стихотворенията, които прочетох в темата, са много хубави, но има и такива, които просто... не ми харесват. Не са достатъчно лирически, не знам как да го опиша...
Освен това има такива, които не могат да пишат в рима като хората! Просто си личи, че са нагласяни рими! Ако не ви идва отвътре стиха, не се мъчете и просто не пишете в рими.
Когато се пишат стихотворения, си има основни правила, не знам колко от вас точно ги знаят. Ето най-важните:
Стихът е част от стихотворение, която обикновено се пише на един ред. При изговор в края на всеки стих се получава пауза, независимо от това дали има някакъв препинателен знак и последната сричка се изговаря по-натъртено.
Куплет(строфа) - група от стихове. Най-малкият куплет се състои от два стиха, а най-големият - от 16. Най-често се срещат четиристишия.
Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха.
Монорима - вид рима, при който в цялото стихотворение римата е една и съща.
Когато ударената гласна се намира вътре в думата, за да съществува рима, е необходимо ударението да пада на една и съща гласна и съседната гласна вдясно от ударената гласна да е една и съща.
очила - стъкла - рима
очила - врата - благозвучие, псевдорима
Когато ударената гласна се намира в края на думата, за да съществува рима, е необходимо ударението да пада на една и съща гласна и предходната съгласна да е една и съща.
земя - сама
уморени - зелени - точна рима
Когато ударената гласна се намира вътре в думата, римоформата обхваща ударената гласна и всички звукове вдясно от нея. При пълно съвпадение на римоформата, римата се нарича точна, а ако някой от звуковете е различен - неточна.
Австралия - пързалка - неточна рима
очила - стъкла
Когато ударената гласна се намира в края на думата, римоформата обхваща ударената гласна и предходната съгласна.
викна - мръкна - дисонанс
Дисонансът е вид рима, при който ударението пада на различни гласни, а всички звукове вдясно от ударените гласни са еднакви.
Съседна рима - когато се римуват съседни стихове
Кръстосана рима - когато се римуват 1 с 3 и 2 с 4 стих
Обхватна рима - когато се римуват 1 с 4 и 2 с 3 стих
Тавтология - повторение
Тавтологична рима - когато римата се римува сама със себе си
"И се чуди и се мае
що за гребенче това е?"
Съставна рима - вид сложна рима, при която поне една от римоформите е съставена от частите на две или повече думи.
Дължината на стиховете се измерва с броя на сричките им.
Ритъм - равномерно повторение на нещо. Ритъмът на стихотворението се определя от закономерното римуване на ударени с неударени срички.
Когато в едно стихотворение има рими и ритъм и стиховете са еднакви по дължина, казваме, че стихотворението е в класически стих.
Когато в едно стихотворение има ритъм и стиховете са еднакви по дължина, казваме, че е написано в бели стихове.
Когато в едно стихотворение липсват рими и ритъм и стиховете са различни по дължина, казваме, че е написано в свободен стих.
И за да не е спам - ето някой мои стихотворения:
Самота
Нощта ме посрещна с милувка грижовна.
Обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
Незначителна
Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.
Купол, осеян с безброй запалени фенери.
Луната ме погледна с тъжните си очи
и ми напомни колко незначителна съм аз.
Звездичка
Звездичка падна от небето
и попадна тя на място, над което
властваше безскрупулната тъмнина.
Ала направена бе звездичката от светлина
и щом докосна мрачната земя
и топло се засмя,
изпълни се със цвят
този тъмен, неприветлив свят.
Подари ми слънчице
Отречи.
Отречи болката, страданието,
омразата и забранения копнеж.
И с последното им издихание
сърцето си освободи от този скреж.
Усмихни се.
Звездици, силно отразени
в буйните води на твоите очи.
И устните ти, заразени,
стоплени от огнени лъчи.
Усмихни се. Подари ми слънчице.
Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.
Браво bloodydreamer, за поучителния пост!
Отрова (За жертвите на славата)
Kurt Cobain, Sid Vicious, Hillel Slovak, Layne Staley, Mike Starr, Hide, Tommy Bolin, John Bonham, Paul Gray, Jimi Hendrix, Billie Holiday, Brian Jones, Jim Morrison, Elvis Presley, Bon Scott, James Owen Sullivan, Gary Thain и още много, чиито имена заслужават да бъдат помнени
Ангели с прекършени криле
танцуваха във ритъма на славата.
Невинни и бленувани крале,
подлъгани от таз красавица лукава.
Тъй чисти бяха, тъй красиви,
но знаеха ли те, че славата ги трови?
Сграбчи ги с ръцете си немилостиви
и във разкоша си ги тя зарови.
И те, подтиквани от светлината,
протегнаха ръце към изкушението.
Заблудени от красотата,
която водеше ги към саморазрушението.
Удавиха се във море от алкохол,
от кръв, спринцовки и от самота
и постепенно губейки контрол,
отдадоха се на смъртта.
Нещо не ми звучи както трябва. Чакам мнения
Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.
Моето момиче
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!
Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.
Обичам твоите очи,
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.
Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!
Понеже като гледам в предните страници имаше доста творби на английски, да та пусна и моя първи опит, да дадете съвет...
Come little doll, show me the way
and from the scary shadows take me away.
“I’ll be there when you need me” once you said
but now all that’s left from you is one tiny little shred.
Come back to me, rise from the dead
and help me see what lies ahead
of this empty, dirty path
filled with hatred, pain and wrath.
Come back from the abyss, come back from the grave
I know what you want, I know that you crave
for money, for fame, for eternity and youth
and you will show no mercy, nor ruth.
You’re just like me – a venomous ripper,
a skanky murderous nipper.
You know I’m scared from the light
for I am the almighty devil’s knight.
We’ll kill and devour until all is gone.
We will wait for the dawn
of the gracious and forgiving
and the rise of the deceiving.
Come little doll, show me the way
and from the scary shadows take me away.
Хмм... Нека се пробвам и аз
Светлина
Ти светиш... а светът умира
В прекрасно утро, слънчев лъч
Със скалпел черен здрачът оперира
Разрязва леко бледа,свежа плът.
Пристанище за огнени комети,
Е твоята усмивка през нощта.
Материя бавно превръща се в етър,
под звука на твоите тихи слова.
Крещящи ветрове, стихии бесни
Умират в общ, безкрайно силен крясък
А бавната синя песен на морето
превръща бавно всяко нещо в пясък.
Времето се движи бавно, но не спира,
и от планини остава само черен прах.
Ти светиш силно, а светът умира,
Но щом съм с теб, от нищо нямам страх.
Не ми харесва повторението на думата "бавно". "Тихи" пред "слова" обърква римата/течението? Иначе, е иуфгхкихудфгй страхотно!
Прекрасно е. Само това, че на три пъти има "бавно"... не може ли да го заместиш с нещо или нарочно е така? Защото ме дразни прекомерната употреба на тази дума...
^ и аз затова го захапахgreat minds think alike
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
