Стихотворения за всички! :)

[Dark_Heartbreaker]

За първи път пиша в тази прекрасна темичка и съм очарована от абсолютно всички стихотворения - Поздравления! Ще пусна нещо кратичко, което съм писала доста отдавна :


Лято

Лято пълно със игри
Лято пълно със мечти!
За мен е вече лято
Щом слънцето грее в моите очи!

Лято изпълнено със слънце
Лято изпълнено със смях!
За мен е вече лято
Щом птички гукат във захлас!

Надявам се да ви хареса!

[izka]

И аз ще пусна едно,което го написах набързо,преди пишех често,сега пак направих някакъв опит,дано да ви хареса.

Животът на едно сърце

Сърцето може да боли,
може и да кърви,
наистина откаже ли се,
всичко се руши.
Сърцето може да съживи
и подмлади, дори да вдетини.
Сърцето може да погуби,
да състари,изтощи и умъртви.
Сърцето почне ли да кърви,
мъката разяжда,
щом Душата страда,
няма покой, няма прошка...

[chrisy26]

много е приятно и хубаво....

[watergirlblue]

Хораа... как сте всички? знам, че отдавна не съм писала, но ще поправя това..много хубави неща пишете! )

[Makenzi97]

-

[ACrimeNovelist]

Тъжен край за това стихотворение. Иначе си има сюжет, рима и ритъм. И все пак може да пишем за неща, които са по близки до ежедневието ни.

Как да мисля за крале когато
вкъщи баба ми се мъчи.
Все лежи и с памперс е откакто
удар тя получи.

И сега във тази мрачна вечер
взела пак е да мърмори.
Моли се и казва стига вече
и коремът й къркори.

Да ви кажа, памперсът смърди.
През нощта едва се спи.
Ако майка ми задреме,
бабата ще да застене.

Същевременно участвам в някакъв голям конкурс.
Гласове ако събирам, ако се окажа бърз,
скоро вече ще продавам,
книгата си ще раздавам.

Само че се депресирам.
Колкото и да се рекламирам,
щом погледна в сайта виждам -
малка бройка гласове аз имам.

Но обаче вярвам, че ще бъде
моята мечта реалност.
Че това е само гъдел,
от съдбата дребна гадост.

[DieselBlood]

Това със сигурност няма да ви хареса, но аз все пак ще го напишат тук.

Огледало

Огледалце, огледалце на стената
я кажи ми коя е най-красива на Земята.
Тез дума са злокобни
проклинат красотата те
и сякаш с гласове гробни
протяга то към теб ръце.

Туй стъклено парче разбива
тъй нежните мечти от раз
щом със стъклени ръце закрива
очите, пълни с екстаз.

А аз си стиховете пиша
нехаещ за стъклото на стената
и чувам как нещо издиша
и изведнъж смрази ми се душата.

Все мислех аз,
че огледалото, ей там на стената
създава образи злокобни.
Но бързо стисна ме душата
и почнах аз да дишам монотонно.

И чувствам винаги, щом мина покрай огледало,
че някой шепне тихо, с тъга.
И зная аз-ти вече си умряло,
но не протягам аз към теб ръка.

[DisappointedDreamer]

http://disappointedbgdreamer.tumblr....ge/34861103472

[StolenBliss]

Готино, макар че на някои места стои някак грубо, леко ядосано... може би това е била целта, всъщност, има логика...

Ето и от мен на инглиш :

The life of a human, who became God

Killing the ones that I love just to live,
I never forget and I never forgive.
I shout at the mirror - "Leave me alone !"
And then break the silence with one single tone...
A SCREAM !


I dream of a life in a different place,
There is no emotion written on my face.
Who needs to listen to the moans of a fool ?
You are all nothing, nothing but tools...
OF THE SYSTEM !


Creating, then burning, rearranging the world.
But never it changes, and never it curves.
Whatever we do there's just no damn point.
But we keep on going, and when we die we join...
THE CHAOS !

Ауу, много ми харесва ! И "Моя" също. Супер

Сори за спама, ама аз мойте ги изгубих един път кат преинсталирах компа, че забравих да ги преместя, пък и мен не ми се получава много.

[hannibal42]

Гледам тука сте се събрали интересни хора и споделяте творчество, та си викам я и аз да се пробвам и да ми кажете честно (ама честно) какво мислите:


I love you not from common sense,
I love you for the sweet suspense.
I love your hair, your eyes, your cute little smile,
The thought of your lips being so fragile.

I love you not from mode or fashion,
I love you only for the burning passion.
I love your voice, your laugh, the way you talk,
Even the attitude with which you walk.

I love you not only for your pretty face,
I love your manner, your charm, your gentle grace.
I love your character and your strange habits,
I love how silly you get around small rabbits.

I meant all of this when I declared my love.
Since then, you’re the only one I’ve been thinking of.
But you did not share my point of view,
And you did not say: “I love you, too”.
So now I’m alone, my heart is pitch black,
Because you simply refused to love me back…

[BloodyDreamer]

За стихотворението по-горе: Ако трябва да съм честна, леко е глуповато - демек наивна любовна поезия на стандартен Флюбен тийнейджър... Римите са толкова нагласени, че чак боли на места. В първите три куплета не казваш абсолютно нищо съществено и са почти еднакви. А няма и ритъм.
Виж сега, в последния куплет има хляб. Една хубава редакция му трябва и е готово.
Всъщност ето какво се получава - целият смисъл на стихотворението и всичко хубаво, което бих могла да кажа, се съдържат в последния куплет, а другите са добавени ей така, за да стане по-дълго, да се разточи стихотворението и съм сигурна, че половината неща си ги написала просто защото има рима. (то това е нагласената рима, де ;д) Махаш ги тия куплетчета, за да не ти дърпат стихотворението назад и вече като знаеш какво искаш да кажеш, можеш пак да добавиш нещо.
Тва от мене.

[stelito0722]

Здравейте http://stilianadobreva.com/ тук има някои мои стихотвоения. Разгледайте ги и кажете мнение

[hannibal42]

BloodyDreamer, признавам разбираш ги работите Тва ми беше за домашно и ми беше доста зор, щото любовта не ми е любимата тема честно казано. Но иначе мерси, че ми отдели малко време

[Faffii]

Ето и едно от мен :Д

Любов

Какво ние наричаме Любов?
Дали тъга,дали чувство?
Или просто игра
на две непознати сърца?

Дали наричаме Любовта желание
или просто хубав миг,
или едно внимание
просто подвиг.

Любовта е чувство,
Любовта е грях
Любовта е всичко
Любовта-аз я видях!

Не е много добро но го измислих в движение :Д

[Dark_Heartbreaker]

Той беше любопитен…


Седи си той в къщичката остаряла
На втория етаж вече почерняла.
Гледа през прозореца голям
И се чуди какво ли има там.
Дали това е една цветна кутия
Или изрисувана с флумастери хартия.
Дали пък не е чудатия рай
Или вечно очакващия го край.
А може и да е света огромен
Както беше чувал-на всичко способен.
Обичаше той да слуша
За чудатата суша,
За небето необятно
За морето благодатно.
За животните различни,
За растения прилични.
Ами човеците големи
И машини подобрени
Що за честност бе това
Другите да имат,
А той без пукната пара.
Едничка книга бе прочел
Една играчка бе си взел.
Една троха си скрил
На болна птичка подарил.
Детската усмивка свети
Очите пълни със сълзи
Лице с таз гримаса
Замръзнало на улицата лежи.
Защо излезе ти да любопитстваш
Видя ли,че това те уби?
Но той просто в смъртта си ми отговори
„Хареса ми,но признавам,реалността ме победи”.
И застина малкото телце
Още нищо не узнало.
Той знаеше,че светът владее
Но не и че човешкия живот пилее.
Остана спомена любим
За къщичката стара,вече почерняла
За малкият откривател
Любознателен и смел
Света на своите рамена поел
От забранения плод си взел
Смъртта открил и с радост той приел.


Не с най-добрите рими и въпреки това е едно от любимите ми

[StolenBliss]

hannibal42 на мен пък ми хареса много ;]

[DisappointedDreamer]

Да възродим темата:

I considered quitting smoking today.

I could join art classes and keep my fingers
dancing with charcoal pencils on a white canvas

I could drain my vocal cords of sound
behind the shower curtain

Or maybe (just maybe) you could kiss me

and

keep me full with your taste

my mum would draw flowers in vases whenever she was sad
I inherited that - I'd cry at the sight of baby breaths
and stephanotis until my entire skin was wet

I wouldn't mind if you choose to lose yourself
between my legs
as long as you promise to explore only the curves
of my body like water curling around it,
or measure the length of my hair, the width of my smile

and

the amount of my sadness

but my mind is a field of broken glass you might cut your feet on

I'm guilty.

I'm guilty as I can never turn my face away as the moon
begins to undress herself,
I'm guilty because I'm often tired at the end of the day
but most of all because I fall in love with insignificant items
and strangers

I considered quitting smoking today.

but cigarettes are
the only thing able to suck my emptiness away

[djinana]

Много ми харесаха стихотворенията на всички до сега... Ето и моето:
...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...


Макар и малка,
неопитна дори,
обичах , страдах , плаках ,
за МОИТЕ мечти!

Ти бе всичко онова ,
което чувствах аз,
ти бе моята душа,
...БЕ МОЯТА СЪДБА!

...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...

[MannieG]

Гледам и аз, че сте се събрали тука талантливи хора, та да си покажа и аз моето стихотворение, пък вие да ми кажете какво мислите На английски е, защото точно в него момент така ми дойде и почнах да го пиша, не съм измислил все още заглавие :

Sometimes is hard to smile in the day
I don't know what to do, I don't want to stay
Alone, and I don't have friends,
I don't have a car, neither Benz
I cry, because everything ends
there's no turning back, there's no tends
What can I do, what can I say
The Luck comes to me, because I pray
I don't want to live like that anymore
I don't want no praises or no score
I'm sitting here, my eyes full of tears
I apologize for the waisted years...

But tell me man, what am I supposed to do
To wait for somebody's advice, but who
I have no friends to chill out, I knew...
I guess it's time to look up for a crew
Sometimes I just can't find the words to rhyme
But I know, one day I will be fine
and the girl in my dreams will be mine
I keep smiling and thinking forward, the time
can't stop me, I'm just doing my things
I would fly away, if I had wings...

Every day I'm asking myself
Am I guilty? I'm losing myself
I'm sitting here, in this cold room and cry
My fake friends don't call me, but why
Life is so hard, when you don't have a friend
to have fun with him, otherwise this is the end
to say what's up man, how are you
to say I should help you man, I knew
to make me smile in these hard days
I've helped my friends in a thousands of ways
but they don't understand what I did for them
They can't see through their eyes who the fuck I am...

Life's so hard when you don't have a friend,
to say "what up man, how you doin",
to make me smile in these hard days...

Inspired by Nas - If I Ruled the World

[DisappointedDreamer]

^Ох.

Имаш няколко грешки:

sometimes IT'S hard DURING the day

i don't have a car, NOR a benz (не звучи окей, 'щото и бенз-а е кола)

i have no friends to chill out WITH

i am sitting here in this cold room and CRYING

in a thousand ways

Като цяло бива. Но много се жалваш. Римите са ужасни и "forced" = изтискани. Не трябва да бъде така. Като за пръв опит е добре.

[MannieG]

Е защо пък да са ужасни римите и да са изстискани ? Мерси все пак за грешките

[DisappointedDreamer]

Защото не си падам по тях.

Като прочета mine знам, че ще го римуваш с time.

be = me, see, free

cry = why

do = you, knew, who

и т.н.

Това е дразнещо, защото можеш да придвидиш завършека на самото стихче.

[bog4eto]

DisappointedDreamer, мнооого ми хареса, носи онова леко, приятно чувство в ... корема.
djinana, такъв тип стихотворения много харесвам, леки са и страшно приятни, продължавай!

Едно стихотворение от мен, вдъхновено на "Парижката Света Богородица" - Юго

Amoris Et Mors

As soon as sunrise comes, she goes...
For but a second, once again,
in endless skies her portret froze;
the fairy left the saddest man.

And he was waiting there in vain...
For summer is a bit too long,
he's desperately seeking rain:
a bird in pain, a rose, a song...


Oh, the night has almost fallen...
Nothing's there but sudden fear.
Then, his soul is slowly crawling
as his hell is coming near.


Dedicated to Father Claude Frollo

[DisappointedDreamer]

^благодаря

харесва ми стила на твоето стихче :33

Don't ask me how I am,
there are a too many emotions living
in the curves of my ribs, the holes in my bones

even my eyelashes speak their own language

my mind is a painting of Jackson Pollock,
the lively hormones of a teenager,
the first wrinkles you discover on your face
at the age of 30
and the hurried handwriting of a high school student
on a biology examination paper

I need you to help me read it

let's pretend that my thoughts are butterflies
(after all, they fly towards the sky just as often)
and that we could easily catch them,
store them away in glass jars and learn to understand
them

let's pretend that my thoughts are strands of tangled
hair,
(help me comb it)
or mathematical equations at a university level

I think if doctors knew of my thoughts
they'd pronounce them a synonym to chaos

I admit - my mind is not a peaceful, obedient landscape
yet there is something peculiarly beautiful

in black colors and bedlam

[boklukaaa]

Sirens and demons walking among us,
the darkness is coming, were we cursed
or did we fuck our selves up?!
People break bad as easily as they are being created ,
on a planet of hate being good is underrated.
You have got a demon inside,
you can imprison him or he will take you on a ride.
Love it or hate it you have to fight it,
destroying the demon is how you are gonna overwrite it.