Стихотворения за всички! :)

[Cold_Tearsss]

-
Клишета са за теб,
но реалност са за нас.
Спокойно, не ти желаем съжалението,
като знаем, че мястото ти е до нас.
Рано или късно и ти ще встъпиш в час!

Здрасти, здрасти, върви, върви,
кажи-речи,
кой как може се оправя.
Да тормозиш изтерзани, хмм,
с празни думи, ти не можеш ни пречупи!
Затова се иска повече от лекомислени слова,
защото ние живеем отдавна с реалността.

Срещали се бяхме, но ти не ни видя,
пак отвърна ни глава,
но чак сега, търсиш насреща нашите лица?!
Струва ми се, че искаш да изкупиш някаква гризяща те вина,
не е ли така?
Себе си можеш да залъжеш,
но нас не може ни излъжеш!
Настоящето е загадка,
като празна ученическа тетрадка.

Ветровете всяка нощ може да се сменят,
но мислите ни, не се променят.
Щастието е мимолетно,
а страданието разноцветно.

За милост ти ме питаш,
не е ли лицемерно?
Осверипели същества,
разхождат се в човешки облекла?
Ти какво мислиш за това?
И само посмей да кажеш, че това не е така!

В ноща, понякога заспиваме,
понякога не си доспиваме,
понякога сънуваме,
понякога бленуваме,
но се събуждаме!
А теб интересува ли те наистина това?
Или питаш заради злочестината ни, просто ей така?
Изпитваш ли за нас поне капчица тъга?
Или ние за теб сме просто някакви измислени същества?

Очите, замаглени са,
търсещи частичка въздух,
след тези тежки времена,
но не са самотни!
А зад моите рамена,
следваме цяла тълпа.

В древни времена хората са вярвали,
че земята е една, а оказало ли се е така?
Виждаме смъртта в очите,
и в новините.
Виждаме щастието в сълзите,
и в лъжите.
Да, вяра вече нямам,
но и без нея стигнах аз до тук,
и продължавам напук.
Трябва да вярвам, че нещо ще се промени?
Достатачно вярвах на сладникави лъжи,
не ще позволя да ме дирижират някакви лайна.

Любовта! Любовта е една приказка,
измъкваща ни за миг от реалността,
даваща ни крила.
А ти дърдориш за нея всякаш всичко знаеш,
а дори не си целувала, някой с тез уста!
И смееш да твърдиш, че повърхността е тя,
нима?
Пишем ние за тази вълшебна красота,
за да не пишем за смразяващите, истински неща.

Безбожен? Да, признавам,
не кланя се на този горе,
не стъпвам в храмове лъжливи
и не кланя се на попове пресметливи!
Като Ботев кланя се на този,
"що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата."

Долавям твоя осъдителен сарказъм.
Е, осъдиме!
Разпъниме! Давай, не спирай!
Разпъвай, разпъвай, разпъвай - ти можеш,
аз съм слаб и безащитен.
Знам, че решена е съдбата ми,
както тази на Исус тук, долу на Земята!
Мислиш ли, че се страхувам? Мислиш ли, че ми пука?
Останало ми е само сърцето,
и ако не ти, то друг ще го вземе.
Давай, вземи го! Освободи ме!
Искам и аз да стана като тях,
да се кланя на парите и лъжите,
да стоя пред теб без капчица морал
и в лицето да те лъжа.
Да ти взема всичко,
що градил си ти и твоите деди.

И сега идва драматичният завършек.
Окачат ми въжето, а музика епична не звучи.
Това предвестник е на вече изяснения финал.
И накрая миг преди очите да замръзнат,
питам се:
"Какъв бе смисъла?"
Ако можеш, кажи ми ти, защото аз останах вече без думи.

Послепис към написаното по-горе:
Едва ли би разбрала ти това,
ако гледаш света през розови стъкла.

Послепис:
Твоята провокация ме вдъхнови и озлоби.
/в положителния смисъл/
Благодаря ти!