С немския имам доста сложна връзка. По принцип винаги ме е отвращавал като груб език, ставащ само за команди и караници. По едно време обаче започнах да слушам фашистка музика. Като започнах да го уча сериозно му се кефех изключително много. Но когато дойдох в Германия и чух как говорят ми замина всякаква любов към него. Сега го считам просто за език. И им се чудя как успяват да изговорят такива невъзможни съчетания от звуци.

Иначе британския английски ми навява по-скоро кофти асоциации и не ме кефи. Стандартния американски (примерно произнасян от учител по литература - американец) ми харесва много повече.