И сега вървя в нощта,
разбираща толкова много неща.
Под дърветата, извиващи страстно тела,
свързващи ги с любовта.
Чувствата ми горят,
а кога ли за теб ще разберат?
Мислите ми около теб кръжат
като ангели, но с разбити
от огъня крила.
Една сълза, една мечта, една искра…
Две съдби, две души, две сърца..
Свързани от любовта.
И сега вървя в нощта,
разбираща толкова много неща.
Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти,мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи : ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта,
заслужаваш да си там, където е
всяка добра душа…
Целувам те нежно и те отпращам с тъга,
потопи се в бездната на смъртта.
Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти,мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи : ,,Къде си, кажи?’’