Баща ми ме натоварва психически

[xSANYAx]

Не издържах просто и реших да споделя с вас,баща ми е на 58 години,скоро ще навърши 59 и от известно време постоянно едва ли не се депресира и повтаря ''животът е към краят си..колко бързо минава времето,как бързо остарях'' и се замисля дълбоко... днес каза на майка ми ''хайде да ходим някъде на почивка,защото не се знае след 1-2 години дали ще съм жив и дали ще мога да отида''. От време на време се сети и ми каже ''Да знаеш..животът минава като 1 миг,живееш,умираш и край''. Аз съм едва на 17 и заради неговите тъжни помисли вече постоянно съм обзета от мисли за смъртта,от страх за него и мама,от страх за старостта.Вместо да живея пълноценно младостта,аз мисля постоянно за смъртта.. много пъти съм му се карала да престане,защото ме депресира и мен и той ''Ама така е,няма какво да се лъжем'' какво бихте ме посъветвали чувствам се ужасно!

[1234girl]

Да,това е животът,но вземи си поговори по-сериозно и с майка ти,и с баща ти (,и също ,опитай се да разбереш защо е депресиран).
Успех!

[Nakadah]

Я ми кажи какво означава да си живееш младосста "пълноценно". Староста и смърта са част от живота и ако си мислиш че те ще избягат само защото баща ти не говори за тях не означава че това ще стане. Трябва все някога да помислиш над този въпрос, някои са го правили докато са били на 6-7, други като тебе го правят малко по-късничко.

Започни да слушаш какво баща ти ти говори и да се замисляш над нещата, защото това не са небивалици. Обикновенния човек не живее 100г...

[xSANYAx]

Много добре знам,че все някога и аз ще остарея и ще умра..и какво всеки ден да се депресирам и да си губя желанието за живот ли?! Що за тъпотия?! Животът е един и според е абсолютна тъпащина да ти мине в мисли за смъртта и за това какво ще правиш като остарееш!

[Nakadah]

Така и не ми орговори на това какво означава да си живееш младостта пълноценно...

[nIkEnCeTy_bE]

Виж не си малка, но и не е хубаво да ти говори така. Човек не знае кога ще умре, но не мисля, че баща ти е редно да говори, че ще умира, ако няма сериозна причина, а и смятам, че не му е времето още. Гледай да не се депресираш от думите му, а да се замислиш. Поговори с тях, ако толкова зле се чувстваш всеки ден...

[xSANYAx]

Nakadah
Така и не ми орговори на това какво означава да си живееш младостта пълноценно...[/QUOTE]

Ами например да се изучиш,да си намериш сигурна работа,да се забавляваш,да правиш това,което искаш,това,което те прави щастлив,а не всяка минута да да се чудиш кога ли ще остарея,кога ли ще умра.

[xoxi]

Наистина не е приятно да слушаш някой как сам предрича смъртта си и как само се оплаква.
Все пак и това си има хубави страни. Много по-добре е човек да е подготвен за смъртта на някой близък, отколкото да му дойде като гръм от ясно небе. Това, че истински вече осъзнаваш, че този човек рано или късно ще си отиде, притъпява болката от загубата. Малко, но я притъпява. Иначе всички казват, че знаят, че ще умрат и те и близките им, но когато ей така изведнъж някой си отиде, всеки се тръшка и отказва да повярва.
А това, което баща ти казва никак не са тъжни мисли и аз не виждам с какво това те спира да си изживееш младостта. Такъв е живота и колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре. Баща ти казва, че живота е като 1 миг.. и е прав. Точно това трябва да те стимулира да изживееш това, което искаш. Грешно е да вярваш, че имаш цялото време на света.
Баща ти е прав и за това, че не се знае след 1-2 години какво ще е. Никой не знае дали няма да стане нещо фатално още утре.

[xSANYAx]

Не мога да повявам как всички са толкова негативно настроени и мислят все за най-лошото,как пък няма един омтимист в тоя форум бе..

[xoxi]

Има разлика между негативно настроени и реалисти.

[pifiella]

Хората преди мен ти го казаха...но щом искаш оптимизъм,ок!
Живей си в прекрасния розов свят още 10 години. Той ще е изпълнен с мечти,в които летят малки сладки понита и се разхождат щастливи деца и весели страци,които са на по 150 години.Всичко е супер и сме доволни...
Е да,ама не.Боже, не си бебе.Всеки човек знае,че ще умре и какво толкова те депресират.Ти изобщо знеш ли,какво е депресия или само си чула нещо подобно??Не е депресиращо да се говори за смърт,а да гледаш как човек,който обичаш умира.И има много по ужасни неща,които може да ти говори баща ти,повярвай ми!
Ако беше на 10 и баща ти ти говореше как ще умира не е на място,но ти си на 17 и ЧОВЕКЪТ ИСКА ДА ТЕ ПОДГОТВИ ЗА ЖИВОТА.Представи си се събудиш утре и се озовеш сама ще седнеш и ще ревеш цяла вечност....Друго е да осъзнаеш рано,че човек е до време и някой ден ще се разделиш със семейството си...Черногледа ли съм?
Да,но това е реалността.Не може до 30 години да ни успокояват,че мама и тате ще се вечни..... и ние да си клатим краката и да сме ОПТИМИСТИ.......
Айде със здраве!

[xSANYAx]

Не съм казала,че ме депресира това,че някой ден ще умра и баща ми въобще не говори така,за да ме подготви за живота,а чисто и просто се оплаква и то не веднъж,не два пъти..и не мисли,че съм някое бебе дето живее в розов свят,от много малка съм се сблъсквала с доста лоши неща и знам какъв е животът.Та аз съм виждала стари хора на по 70+ години,които се радван на всеки ден и казват ''когато ми е писано,ще си отида'' а той по-млад от тях и седнал да ''плаче''. Ядосва ме фактът,че си губи времето да се разкайва за миналото време,а не живее за бъдещето.

[Biskfitka]

Аз май разбирам авторката...и баба ми е така (добре де,тя поне има причина да се оплаква,въпреки че не е стара) и повярваите ми-гадно е ! Всички знаем,че ще умрем ,но е натоварващо да искаш да се видиш с близък човек и 5 часа тойд а ти мрънка ''ооофф за надолу (в смис. гробището) съм,ооооффф не ми се живее,оф нз си какво.Това си е чисто и просто ОПЛАКВАНЕ и донякъде търсене на внимание...

[Hayashi]

И моят говори така. Не ми прави впечатление като цяло.

[RainBerry]

При мен проблемът е подобен, но си ги има съществените разлики, де. Баба ми от 7 години насам не може да върви, живее с нас и тн. (не се оплаквам!). Фактически, тя ме е отгледала до първи клас, нашите бяха в чужбина, сега често ми повтаря как и е дошло времето за 14ти номер ( нз защо, но се има в предвид гробището), не искала да живее, то това живот ли е било, само ни била занимавала и сме я гледали, трябвало е и нея да храним и тн.. От една страна някой би си казал, че е отегчително, може би, но всъщност от друга, много по-добре е човек да умре без да страда, да знае, че му е дошло времето, а и баща ти не ти го казва, за да ти възпрепятства "пълноценното изживяване на младостта", ами от една страна те подготвя психически, от друга страна просто споделя, какво му има. Изслушай го, кажи му, че още му е рано, защото наистина му е рано и не обръщай чак толкова голямо внимание, не го превръщай във факт, който трябва да изпълва деня ти. Помислила си, стигнала си до извода, че и ти ще умреш някой ден, родителите ти ще умрат, нали всички умираме, сега направи така, че когато това се случи да не си разочарована, защото си постъпила грешно, не си направила това-онова, не си казала каквото трябва и тн. Просто не си изпълвай дните с разсъждаване над мислите на баща ти, възприеми го и толкова. Когато свикнеш и наистина го възприемеш няма да ти прави впечатление или баща ти поне ще спре да се оплаква толкова много. Кажи му също, че го разбираш, че всички си отиват от този свят, но не е редно да живееш с мисълта за смъртта, защото видиш ли живял още 20-5 години и какво? През всички тези години ще се тюхка за това как ще умре някой ден ли.. не мисля.

[ccdesigns]

може би баща ти иска да ти каже да си живееш живота пълноценно - както ти си искаш (до колкото можеш), просто не го прави точно както трябва

[BrokenInnocence]

Не приемай думите му като причина за депресиране, а като напомняне, че трябва да оценяваш всеки миг, през който си жива. Старостта и смъртта не вървят винаги ръка за ръка... достатъчно млади хора си отиват всеки ден. Лично съм била свидетел на погребение на 17-годишно момиче и баба й седи до гроба и плаче... Вместо да се оплакваш, че те бил депресирал с думите си се радвай и оценявай факта, че е до теб, виждаш го всеки ден и чуваш гласа му. Всичко е въпрос на гледна точка, "психическото натоварване" както сама го описваш си го причиняваш сама ти.

И добавка, не към авторката, а по принцип: Направо не мога да повярвам какво се случва с младите хора напоследък, много пък почнахте да се депресирате от всичко вече... Вали, депресиран съм, скарах се с родителите, депресиран съм, тоалетната е заета, а ми се ходи, депресиран съм...