Не издържах просто и реших да споделя с вас,баща ми е на 58 години,скоро ще навърши 59 и от известно време постоянно едва ли не се депресира и повтаря ''животът е към краят си..колко бързо минава времето,как бързо остарях'' и се замисля дълбоко... днес каза на майка ми ''хайде да ходим някъде на почивка,защото не се знае след 1-2 години дали ще съм жив и дали ще мога да отида''. От време на време се сети и ми каже ''Да знаеш..животът минава като 1 миг,живееш,умираш и край''. Аз съм едва на 17 и заради неговите тъжни помисли вече постоянно съм обзета от мисли за смъртта,от страх за него и мама,от страх за старостта.Вместо да живея пълноценно младостта,аз мисля постоянно за смъртта.. много пъти съм му се карала да престане,защото ме депресира и мен и той ''Ама така е,няма какво да се лъжем'' какво бихте ме посъветвали чувствам се ужасно!