
Първоначално написано от
Sanguine
Тихо,душата,направо тихо. Аз вярвам в други приказки. Най-вече в Спящата красавица.
И с още три страници цитати да ме залееш, пак няма да успееш да убиеш достатъчно мозъчни клетки, че да им повярвам.
Та, цитатът. Освен ГИНИАЛНОТО търкувание на нашия приятел тук, намирам смисълът за ясен и правдив. Предполагам се отнася до онези емоции, чувства и желания, които биват отхвърлени от съзнанието ни като неподходящи или неморални посредством цензурата в ума ни. Онези неща, пред които ни е страх да се изправим или признаем, да допуснем като неразривно цяло от душата ни. Мислите, които отричаме и желанията, от които бягаме, истината за себе си, която не можем да погледнем в очите. И предпочитаме да се крием от себе си зад най-абсурдни модели и калъпи на допустимото.
Изхождам от това, че Юнг е ученик на Фройд, а доколкото помня различията им се отнасят главно за смисъла на сънищата.