
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Кое бихте предпочели?
Ако приемем, че медицината е напреднала дотолкова, че смъртта може да се предотврати и хората спират да остаряват на една определена възраст, как мислите, че би се отразило на човечеството, ако единственият начин да напуснеш този свят би бил, когато сам вземеш това решение – тоест да се самоубиеш, когато решиш?
Живееш десетки, може би стотици години, когато най-накрая се измориш или откриеш, че в света няма нищо повече, което да те привлича и кара да живееш, взимаш спокойно и рационално решението, че си готов да умреш и сам слагаш край на живота ти - тоест това е единственият начин да умреш, няма болести или внезапни инциденти, а само осъзнато самоубийство. Бихте ли искали вие да вземете подобно решение или предпочитате сегашния вариант – нещо като спонтанна смърт, независеща и неконтролируема от вас ?
Няма да се случи такова нещо. Открай време има измислени начини за лекуване на някои уж нелечими болести, за удължаване на продължителността на живота, за добро здраве и т. н., просто никой няма да ти ги каже, от много малко хора се знаят. Земята и без това е пренаселена, неслучайно се създават толкова много изкуствени вируси, и какво ли още не, и това си е факт, няма нищо общо с конспирациите. Как си представяте такъв свят не знам, през какви очила гледате на нещата, и изобщо как го виждате света без болести, без остаряващи и умиращи хора, ми то за нула време ще настане ад. Немислимо е. И така де, по темата, да приемем хипотетично че такова нещо се случи някъде в бъдещето, на мен самата идея ми звучи абсурдно и невъзможно, иначе както казах в другата тема - това е обреченост, вечното съществуване (говорим за човек) под каквато и да било форма е обреченост. Предпочитам си обикновения, нормален живот, какъвто винаги е бил и какъвто според мен ще си остане - хората се раждат и умират, и слава богу не е кой знае колко дълъг живота ни, това ни помага и да го оценим. Нито е нещо кой знае колко хубаво, нито капацитетът на планетата ни позволява да живеем без да умираме. Иначе аз сега пак мога да взема решение дали да умра, пак имам контрол над нещата до някаква степен.
^
Ясно ми е, че поне на този етап, а и изобщо в близко бъдеще, подобно нещо е невъзможно.
Въпросът е концентриран върху това дали хората биха искали те да избират колко да живеят и кога да умрат, ако пренебрегнем факта, че сега няма как да им се предостави такава възможност или че ще има пренаселване. Предполага се и че едва ли някой би избрал да живее вечно, а биха осъзнавали в някакъв момент нуждата от завършек на живота си.![]()
безсмъртен човек = жив дявол
т.е животът на безсмъртни хора ще бъде направо ад
т.е. и да си смъртен и да си безсмъртен, нарушителите на Божията воля ще живеят в ад.
^
Не говоря за безсмъртие, а за решение на човека, кога да умре.
Между другото относно пренаселването - преди време четох една статия в списание, свързана с това. Ще се опитам да представя малко по-обобщено за какво става въпрос: направено е изследване за Швеция, че ако населението изцяло спре да остарява, то ще нарасне едва с 22% през следващите 100 години. Ръстът на населението е причинен не дотолкова от по-малката смъртност, колкото от голямата раждаемост. Тя сама по себе си не е характерна за по-образованите и развити държави, които най-вероятно биха били тези, които ще се облагодетелстват от терапиите против стареене, от което следва че толкова обсъжданият проблем за пренаселване и изчерпване на ресурсите всъщност няма да има толкова голямо отражение върху света, колкото се очаква.
Аз лично не мога да кажа това, доколко е вярно, но определено статията ми направи впечатление.
Абе не ми се вярва да е така. Виж само колко е висока детската смъртност, и смъртността изобщо в наши дни, колко бедствия и нещастия се случват по целия свят и хората измират и измират и ВСЕ ПАК е ужасно пренаселено. Представи си само за една година какво ще стане, да не говорим след ЦЕЛИ 100. И друго - на човек не му е нужно да живее двеста години за да осъзнае че това не е живот и че има нужда от край. Това хората отдавна са го осъзнали. Един много любим цитат от Троя: "The gods envy us. They envy us because we're mortal, because any moment might be our last. Everything is more beautiful because we're doomed. You will never be lovelier than you are now, and we will never be here again."
Не съм достатъчно запозната, така че отговорът ми може да не е много точен, но все пак - най-висок естествен прираст имат основно африканските не толкова напредналите страни, развитите държави например в Европа повечето имат ниска раждаемост и застаряващо население, съответно и отрицателен естествен прираст. Тоест проблемът с пренаселването е актуален най-вече за страните в третия свят. А те би трябвало да се развиват и след някакъв определен период от време и те да достигнат подобно положение на доста по-ниска раждаемост. Може и да греша, по тази тема и аз самата не съм сигурна.![]()
Иначе цитатът и на мен много ми харесва.
defender, стига си пробутвал християнските си глупости. Знаеш, че темата не е за това.
Така е, права си. И все пак... Абе всичко е хипотетично, дори да не беше системата, дори да можехме да сме безсмъртни, на кого му се живее вечно?! Цитатът от Троя е много на място в случая.
Дефендер ли си, мефендер ли си, изчезвай от темичката със скоростта на светлината, мазен сектант такъв.
материалния безсмъртен човек би бил жив дявол, а дали душата ще е дявол има Кой да реши.
Последно редактирано от defender : 03-31-2012 на 22:25
Аз предлагам на всички на тези дефендеровци, нпп-та, гювенди ханъми просто да им игнорираме постовете и ще видите как постепенно ще спрат да осират всичко, докосващо се до нек'ъв разум.
истинските Светии предпочитат да съществуват единствено за да служат на Божието Спасение за Вечен Живот на всички души, така щото дори и ако само една от душите все още не е спасена, Те остават недоволни докато тя не бъде спасена напълно за Вечен Живот - Те не предпочитат да съществуват за друга(-и) цел(-и), Съвършената Любов в тях не им го позволява
Не виждам причина да не искам да имам контрол над срока ми за годност.
Има толкова много неща, които искам да направя преди смъртта ми, че едни 70-80 години няма да ми стигнат за една четвърт от списъка. Места да посетя, книги да прочета, филми да гледам, игри да играя, хора да се запозная и със всеки един ден тези неща се увеличават. Живота е толкова разнообразен, че чак ми е чудно как е възможно на някой да му стане скучен и да си каже "аз вече няма какво да правя тук"...
Или другия случай - да отида в Рая. Защо ми е като тук и сега има предостатъчно удоволствия, които все още не съм изпитал. Като добавим и, че Рая е обещание. Може и да отидеш, може и да не, може и да е там, може и да не е. Някак аз предпочитам да играя на сигурно.
Лошото на безсмъртието е казуса, както ни учат от филмите, "За какво ти е цялото време на света, ако няма с кого да го споделиш". Но по мое лично мнение, няма незаменими хора, пък и като имаш възможността да търсиш, вече въобще не виждам къде е проблема.
По принцип и аз съм на същото мнение.
Замислих се обаче как точно ще се отрази на отделния човеко подобен контрол.
Дали знаейки че имаш неограничен период от време да правиш каквото си решиш, това няма да те накара да не оценяваш всяко от тези малки преживявания дотолкова - все пак животът ти ще е претрупан от тях и в крайна сметка няма вече да ги виждаш като нещо толкова специално и вълнуващо.
Възможно е и премахването на крайния срок да ти даде някакво вътрешно спокойствие, по-голяма свобода и увереност и съответно още по-пълноценно изживяване на отделните моменти.
Третият вариант е да няма пряко влияние върху нагласата на човека, но това ме съмнява.
Рая като възможност напълно го отхвърлям.Дори да пренебрегна нелепостта на подобна идея, не знам какъв човек бих била да спазвам чужди закони, несъответстващи с моите принципи, само да съм по-близо до бог (християнската версия), когото също дори да съществува, не бих почитала, ако е като този, който е описан в библията.
![]()
Всичко би било страхотно, ако не съществуваха органите в човешкото тяло. Когато един човек остарява, бавно, но сигурно, клетките в мозъка започват да умират. След около 150 години живот, дори и да изглеждаш на 25, то мозъка ти ще е с големината на бобче. И цялото ти съществуване се обезсмисля, защото ще си загубил спомените си (краткосрочната си памет), както и трезвата си мисъл. С две думи-ще съществуваш само тялом.
Предпочитам варианта, който е съществувал винаги-спонтанна смърт, независеща от мен!
Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium
Едно такова безсмъртие според мен няма чак толкова да промени нагласата към живота на хората, а по-скоро да увеличи съществуващата вече. Ако си авантюрист и искаш да направиш, колкото се може повече луди неща докато си жив, една такава възможност не мисля, че ще те спре и ще си кажеш "пффф, защо да бързам". От другата страна, ако вече си имаш една апатия към живота и разбереш, че може да умреш, когато си искаш, съмнявам се да си кажеш "еее, сега вече виждам смисъл и ще си живея живота." Макар, че това сигурно ще важи за първото поколение след "откритието". За хората след това, които ще се родят без да знаят какво е чувството да си смъртен, вече ще е трудно да се прогнозира какви ще са им нагласите.
ето защо е нужно да се осигури вечен живот за всички човеци, понеже удължаването на живота не решава проблема - с тези си разсъждения вие изпреварвате дори и немалко християни по правда
Последно редактирано от npp : 04-03-2012 на 11:50