Не виждам причина да не искам да имам контрол над срока ми за годност.
Има толкова много неща, които искам да направя преди смъртта ми, че едни 70-80 години няма да ми стигнат за една четвърт от списъка. Места да посетя, книги да прочета, филми да гледам, игри да играя, хора да се запозная и със всеки един ден тези неща се увеличават. Живота е толкова разнообразен, че чак ми е чудно как е възможно на някой да му стане скучен и да си каже "аз вече няма какво да правя тук"...
Или другия случай - да отида в Рая. Защо ми е като тук и сега има предостатъчно удоволствия, които все още не съм изпитал. Като добавим и, че Рая е обещание. Може и да отидеш, може и да не, може и да е там, може и да не е. Някак аз предпочитам да играя на сигурно.
Лошото на безсмъртието е казуса, както ни учат от филмите, "За какво ти е цялото време на света, ако няма с кого да го споделиш". Но по мое лично мнение, няма незаменими хора, пък и като имаш възможността да търсиш, вече въобще не виждам къде е проблема.