Водя се християнин, понеже съм кръстен, но далеч не се приемам за такъв. Предполагам, че съм атеист, но честно казано нямам намерение да се определям като някакъв. Затова и не съм се интересувал като какъв точно мога да се определя, защото ме вълнуват повече идеите, отколкото наименованията им. С първите съм слабо запознат, какво остава за вторите? И аз съм от онази групичка, която намира отговори в науката. Но не я приемам за вярване, нито я познавам издълбоко (още по-малко религиозните вярвания), за да я противопоставям на някоя религия.

И все пак вярвам, че има някаква причина светът ни да е закономерен и въобще да е такъв, какъвто е. Намирам смисъл в това да търся тази причина. Както и в това да опознавам света, да опознавам себе си и да се развивам като човек.

Честно казано се старая да използвам рядко думата вярвам. Още по-рядко се старая да вярвам. Предпочитам да имам повече колебания. Поне когато става на въпрос за философските ми възгледи. Защото да се колебая означава да допускам и противната възможност, по този начин гледам да не попадам в задънена улица или иначе казано да ставам кон с капаци. Доколкото е възможно, разбира се.

От друга страна се старая да съм добър човек според разбиранията ми, както и да разбирам добротата. На този етап съм стигнал до извода, че за това не ми е нужна религия.


Друго не мисля да пиша по въпроса.