Нова тема - нов късмет.

В момента се чувствам, като развалина. Искам да правя някакви много пасивни саморазрушителни неща.
Мисля, че имам язва. Е, не може да имам язва, но се чувствам все едно имам язва.
Изградих ужасни навици. От страх. Живеех пасивно, отказвах всичко и (на) всички отново заради страхове. После още повече се ужасих, че изпускам всичко. И преминах към другата крайност. Не съм свободна, не контролирам нищо. Отдавам се на страхове, те ме контролират. Аз съм тяхно произведение. Те ме моделират. Те са моят бог. Моят ад.
Всичко и нищо.
И аз обожавам страховете си. Възхищавам им се. Те са толкова силни и постоянни. Не бих ги заменила за нищо на светът.
Но...Започват да ме пречупват. Господарите в крайна сметка убиват робите си.
Понякога съм си толкова странна... Не знам дали някой друг се чувства така, но...Всякаш са хванали двама противоположни по характер души и са ги затворили в главата ми. Не мога да си сътруднича. Не мога да си помогна.Противореча си.
Толкова се мразя и обичам, че...Ъъъъ...Възприемам се за друг човек. (Това звучи странно) Искам да изкарам този човек от главата си и да прегръщам. Да го прегръщам много. Този човек е толкова слаб, а аз съм толкова силна. Но не мога да му помогна така. А толкова искам...
Аз съм гаден лицемер.
Ще приема будизма и ще стана аскет в Тибет.

Да. Излях си душата. А сега нека животът продължи. Всички сме щастливи, пеперудки, цвекенца, свастики, курчета, щрудели, пудели и златни душове.