- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Бихте ли си осиновили дете?
Пускам темата тук, защото има повече посетители, но ако някой мод прецени, нека я премести.
С няколко потребители от форума се заговорихме на тази тема и решихме да я пуснем, за да видим колко от вас биха си осиновили дете ако имат тази възможност. Също искам да попитам, смятате ли, че да осиновиш дете е благородство.
Аз лично бих си осиновил дете, но при условие, че имам добра работа и имам възможността да му отделям достатъчно време.
Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!
http://www.vbox7.com/play:637f3cd2
Честно казано , мислила съм си , искам да имам собствени деца, но ако имам възможност и да осиновя. Друг е въпросът как ще възприеме тази идея човекът до мен. Засега на думи бих , но не знам как бих процедирала след 8 години да кажем. Ако имам финансовата възможност , подкрепаа на семейството ми , смятам ,че на 100 % бих осиновила.
maDamn
Аз лично искам да си осиновя дете. За мен това е благородна постъпка и дори да нямам свои, бих си осиновила. Тези деца са ощетени ужасно много заради липсата на родители и дори да успея да подам ръка на 1 такова дете, пак е нещо. Надявам се за вбъдеще ако имам добра работа и достатъчно време да мога да се грижа за 1-2 дечица.![]()
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Благородно е да отсъпиш мястото си на влюбена двойка, за да са един до друг в киното, защото иначе са им дали билети на различни места.
Постъпки като осиновяването на дете, са гузна обществена съвест, посадена от някой, който се старае да е добър, ама друг е въпроса, че не му идва от вътре и го прави ей тъй за идеята. "Да помогне на някое нещастно дете."
Не казвам, че е лошо, много си е хубаво даже, но не мисля, че хората осъзнават защо точно го искат. :>
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Звучи добре да подариш по-добър живот на едно малко ангелче, което иначе би живяло в нищета. Аз за себе си не знам дали бих си осиновила дете, защото аз самата се водя още дете.. :д
ако нямам възможност да си имам свои-да
иначе не
предпочитам да си имам свои деца и да си ги гледам аз лично, защото децата са осиновяване са там (почти всички) , заради безотговорни майки и татковци
ще имам бебе когато имам възможност да си го гледам, за да не попадам в такава ситуация, недай си Боже
Да бих осиновила, ако не мога да имам свой деца ( надявам се да мога ), но да не е от ромски произход и да имам финансовата възможност за това. И отчасти и аз го намирам за благородно дело.
Друг е въпроса, че цялата процедура трае от 1 до 3 години ( аз уж се води най-кратката в света ) и се иска куп документация включаемо и дали приемните родителите са клинично здрави. Понеже уча и социални науки съм виждала някой от документите и критериите за това, които са се меко казано твърде лични въпроси от сорта на " в семейството кой с кого спи на едно легло " Абе дълга и широка си е ....
Не.
Мисля, че няма да го обичам както трябва, а едно дете не заслужава да не го обичат.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ако имам финансовата възможност,защо не?Дори и тези деца,отхвърлени от обществото,заслужават шанс да живеят по-добре.Е,има и хора който го правят само за да се почустват по-добре и да си мислят че правят нещо невероятно добро и това едва ли не ги превръща в най-добрите хора на света...
В другия случай,ако примерно не може да имаш деца с твоята половинка,това е идеален начин да получиш това което толкова много желаеш,да дариш живот на някой,дори и не твое кръвно дете,но според мен хората който са те отгледали от много малък,постарали са се да живееш добре,те са твоите родители.
>>DjBelev<<
Бих, да. Била съм в 2 дома - идея си нямате колко мили, здрави, умнички и жадни за внимание и обич деца има там.
Друг е въпросът, че едва ли бих го направила.
Ако мога да имам свои деца, не бих. Може да звучи гадно, но искам да приличат на мен и на приятеля ми. И да са взели по туй онуй от страхотните си баби + 1 дядо.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Не знам дали бих осиновила дете.
Ходила съм в домове, тъжно ми става, възхищавам се на хората, които са си осиновили, но не съм убедена, че аз бих. Тоест, винаги съм казвала, че бих, обаче ако някога се стигне до това, не знам какво точно бих направила.
Everything changes, but beauty remains ...
На подобно мнение съм и аз.
Всъщност в момента върви кампания да се популяризира идеята за приемни родители. http://www.priemime.bg/ Това е сайта. Може би ако поискам да осиновявам дете, първо ще стана приемен родител, а после вече категорично бих го решила.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
Може би бих осиновила, но не мога да кажа категорично. Със сигурност първо искам да имам мое собствено дете. А за осиновя дете може би е добре първо да имам опит с друго дете, тъй като не винаги ти дават новородено.
Аз пък искам да допълня темата с един въпрос, ако ми позволите. Какво мислите за приемната грижа? Бихте ли се съгласили да станете приемно семейсво/майка/баща? Т.е. да осигурите временен дом на дете от институция. Подчервата - временен.
Не. Връщането ще е прекалено тежко за детето. Преди години исках да вземем едно-две дечица от дом да прекарат Коледа вкъщи... не го направихме, защото детето не познава нормалната семейна Коледа, а когато види за какво става въпрос, ще му е изключително болно и тъжно, че то не може да празнува такава.
Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!
http://www.vbox7.com/play:637f3cd2
Съгласна съм. И аз мисля така.От друга страна скоро ме караха да се замисля на тази тема покрай едни познати на родителите ми, които станаха приемно семейство на детенце. Историята на детето е, че неговата майка го е оставила в дом, тъй като не може да се грижи за него. Обаче не го дава за осиновяване. Ето защо тези деца може единствено да се настанят временно в едно семейство, докато биологичните родители си ги поискат. А ако не си ги поискат си остават там. От една страна е много тъпо, защото детето свиква вече с една среда и после като си го вземат е много травмиращо. От друга страна пък може би е по-добре, отколкото да остане в някоя мизерна институция.
Баща ми дълги години работи в дом за деца лишени от родителска грижа. Част от тях станаха мои близки приятели и са такива вече мнооого, много време. Темата ми е болна и близка до сърцето, но не знам дали бих могла да поема тази огромна отговорност. Осиновяването на дете е нещо красиво, но и е доста сериозно бреме, което не всеки може да понесе. Има деца, които никога не свикват с приемното си семейство, други които приемат истината за осиновяването си тежко, трети които тръгват да търсят истинските си родители. Разбира се има и такива, които започват живота си на чисто ,но аз няма как да съм подготвена. Но пък, ако условията са като описаните в първия пост, т.е имам хубави и стабилни дходои със сигурност ще се замисля сериозно.
Наистина поклон правя на всички родители, които въпреки, че не могат да си имат собствени деца (поради всякакви причини) се склоняват и даряват някое дете с това, от което то има най-голяма нужда - родителското рамо. Няколко пъти съм бил в дом за сирачета... единия път си тръгнах със сълзи на очите и без пари (оставих всичко там) и си казах, че рано или късно пак ще отида. Дечицата са толкова сладки и те карат да се замислиш какви късметлий сме с нашите родители и личен покрив над главите ни. Призовавам наистина всички, които не могат да имат собствени дечица... нека тези хора отидат в някой такъв дом. Наистина... малко е странно (да си избереш детенце), но просто едно такова дете само чака да стопли животът на някоя нещастна двойка (или дори сами хора).
Аз лично - да, ако наистина нямам възможност (чукам на дърво да имам) - ще го направя.
Децата са зло , не гледате ли филми ? Case39 , The omen ...
Шегата настрана - бих , естествено , така поне ще мога да си избера по-умничко и красивичко ,а моето не го знам какво ще се пръкне , здраво ли ще е и хубаво ли ще е .
Много хора казват "бих", но колко го правят? Много малко, за съжаление. Процедурата за осиновяване е много дълга и трудна. Отговорността е огромна, особено ако вземеш дете в по-напреднала възраст. Не знам дали можеш да избираш конкретно дете, но например, ако си приемен родител можеш само да посочиш възраст и пол. Останалото го решават социалните. И аз мисля, че така би трябвало да е. Не бива да се разделат децата на 'приемливи" и "неприемливи" . Или си склонен да отгледаш дете и взимаш това, което ти предлагат или не. Това разделение на ромче, българче, турче, скромно, буйно, с увреждания, без увреждания и т.н. е глупаво и нечестно. В крайна сметка те не са избирали кои са им родителите.
За мен е егоистично да се осинови дете само ако не можеш да имаш собствени.
Да, бих осиновила, независимо дали мога или не мога, или пък имам или нямам собствени деца. Ще ми е хубаво, че съм успяла да помогна на детенцето, но от друга страна ще ми е криво, че има още мноого такива като него, които може никой да не ги вземе.
ShtrudeL, нямам намерение да се впускам в дискусия относно истинското желание, идващо отвътре да помогнеш на едно детенце, това, което си написала, си е твое мнение, ок, но не лишавай думата 'благородно' от смисъла й, давайки някакви злободневни примери, и не поставяй всички хора под общ знаменател, ако обичаш.
Мислил съм по въпроса и темата винаги ми се струва сложна и с много аспекти. Има толкова плюсове и минуси, че по някое време човек наистина се обърква. По принцип бих, ако мога да му отделям нужното време, внимание и разбира се съм с добър материален статус. Но наистина е огромна отговорност, която не е за всеки.
Забелязал съм, че като цяло българите сме скептични по отношение на осиновяването и дори двойки, които не могат да имат деца, не прибягват до тази логична стъпка.
Welcome to the Jungle...
Не знам, честно, май по-скоро не, ама не мога да съм сигурна.
Тва с приемната грижа ми се струва наистина гадно. Взимаш го за кратко, даваш му толкова неща, дето преди ги е нямало... и накрая тва свършва и за мъничето всичко е както си е било преди. Не. Ако ше правя нещо, то ше е за постоянно.