Юношеството е фазата за експериментиране в живота. Човек е изпълнен с любопитство, иска да знае и да пробва всичко. Като порасне става по-уседнал и по- скучен. Това, мисля аз, е много жалко - по- късно човек губи много от това, което е имал като тийнейджър. Ние, младите, имаме все още идеала за един по-добър свят. Че някога светът ще стане по-справедлив и че все още може да се направи нещо за това. Страхувам се, че тези идеали се загубват с времето, защото човек трябва да работи и да печели пари. Тогава няма вече време за размисли. Като тийнейджър имам времето и любопитството (желанието), ето защо мога да размишлявам за всичко, което ми се струва важно.
А за мен всичко е важно!

Какви са тези простотии? Баси текста! Значи като порасна, животът ми свършва. Ужас!