Грижовните мечета били много и най-различни и имали картинки на коремчетата. Което нямало, го убивали понеже било безполезно и го пращали под земята (в ада), където била останалата част от дъгата (тя била кръгла както обикновено…всеки знае, че е кръгла и едната й половина се крие в ада). Дъгата била рожденното и смъртно място на грижовните мечета. Те се пързаляли по нея и в нея образували цветовете си. Всяко грижовно мече отговаряло за чувствата на хората. Когато човек бил щастлив, при него имало грижовно мече на щастието. След време грижовно мече на нещастието,тъгата или яростта (или друго) отвличало мечето на щастието и заемало неговото място. В света имало по равно мечета, които отговаряли както за положителните емоции на хората, така и за отрицателните им. Защото за да оценят положителните грижовни мечета, хората трябавло да правят компания и на отрицателните.
Край.