За силни по български език и литература или учител
Понеже ме избраха от випуска да чета слово пред директора и пред учениците. Та измислих го. Само ако може да хвърлите и вие едно око - да преценим, как ще е най-добре.
Уважаеми учители, скъпи съученици
за нас, възпитаниците на Професионална Техническа Гимназия – гр. Варна от випуск 2011/2012 година днешният 15-ти май е особено вълнуващ. Днес ние за последен път ще чуем медния звън на училищния звънец. Днес за последен път ще прекрачим прага на родното училище, за да поемем по безкрайните пътища на живота.
Днес ние се сбогуваме с приятелите си тук и най-вече с вас – скъпи учители. Мислите ни се връщат назад във времето, като преди четири години плахи и неуверени влязохме в класните стаи. Но до нас застанахте вие, нашите учители.
Учихте ни, възпитавахте ни, вдъхвахте ни увереност и самочувствие, формирахте ни като личности. И сега пред вас застават вашите пораснали момчета и момичета – знаещи, можещи, успели, изпълнени с гордост и дръзнование.
Ние сме това, което Вие сътворихте от нас през изминалите четири години. Затова днес искаме не просто да Ви благодарим, защото няма достатъчно силни думи за това. А да кажем само:
Дълбок поклон пред вас скъпи учители!!!
Ние никога няма да Ви забравим. Не ни забравяхйте и Вие!
Значи има нещо, което много не ми звучи както трябва - ей това "медния звън". Дайте малко помощ, мерси предварително.
az съм осми клас, но все пак ме чуй, такава дума дръзнование...ами не съществува :Д по добре го смени с дързост, а медния звън е просто малко прекалено, иначе е добре, не е нещо уникално, почти всички речи са такива, прецени ако искаш да е уникална трябва коренно да я промениш. но и така не е зле, просто е "като останалите"
Уважаеми учители, скъпи съученици
за нас, възпитаниците на Професионална Техническа Гимназия – гр. Варна от випуск 2011/2012 година днешният ден 15-ти май е особено вълнуващ и значим . Днес ние за последен път ще чуем медния кънтящия (щом искаш да го промениш, но на мен лично ми харесва) звън на училищния звънец. Днес за последен път ще прекрачим прага на родното училище, за да И ще поемем, а не "за да" (защото не завършваме у-ще, за да тръгнем по тези пътищата, а го правим... като нещо естествено) поемем по безкрайните пътища на живота.
Днес ние се сбогуваме с приятелите си тук и най-вече с вас – скъпи учители. Мислите ни се връщат назад във времето, като когато преди четири години плахи и неуверени влязохме в класните стаи. Но до нас застанахте вие, нашите учители. ( Тук това "нашите учители" нещо не ми харесва, защото се получавала малко повтаряне с предното "скъпи учители", може направо да го махнеш или да го заместиш с нещо друго)
Учихте ни, възпитавахте ни, вдъхвахте ни увереност и самочувствие, формирахте ни като личности. И сега пред вас застават вашите пораснали момчета и момичета – знаещи, можещи, успели, изпълнени с гордост и дръзнование.
Ние сме това, което Вие сътворихте от нас ( без "от нас" - стои претрупано ) през изминалите четири години. Затова днес искаме не просто да Ви благодарим, защото няма достатъчно силни думи за това. А да кажем само:
Дълбок поклон пред вас скъпи учители!!!
Ние никога няма да Ви забравим. Не ни забравяхйте и Вие!
Харесва ми как звучи, няма нужда да го променяш коренно и да го правиш уникално, то си е хубаво по своемо му
Последно редактирано от onestar : 05-13-2012 на 09:04
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън