КАК ЯВОРОВ ИЗРАЗЯВА ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ СЕЛЯНИНА




Гениалният поет Яворов има топло,любящо сърце.Той храни любов,нежност към всички незащитни,неоправдани и страдащи.Любов към бедниясилашки род силашки,който се бори с киша,задух,буря,глад,че с немотност,че е и глад,към народа-роб,който дори с кървав труд не може да се спаси от социалните злини и от немилостивата природа.Яворов роден е душата на селянина-мъченик,изпитал немощният им копнеж за свобода.С най-изстрадана болка,преживява несретата на селянина,националната участ и душевни терзания.Тези хуманни чувства са съчетани в необикновения талант на поета.Тази породена зла участ на народа е най-трептящият въпрос в живота и поезията на Яворов.В неговото съзнание селянинът е издигнат на висота в която поетът е ярко обрисувал,изградил,описал.
Възпитан в трудолюбие,патриотизъм и деен хуманизъм,свързан с терзан от мъка за несправедливо тежката си участ-селянин,закрилящ недостойната им чест.Чувствителната душа на Яворов не само съчувства на селската болка и страдание,но и протестира срещу онзи социален ред,поставил в новото робство българина-терзянин.Начело със силния дух срещу буржоазното общество сочи път към мечтаното щастие.Чрез образа на лирическия герой селянина,Яворов представя социалната драма на бедното селячество,подтискано и измъчвано под буржоазно икономическа система.
Успял да долови душевната напрегнатост,подтистнатос ,скрито ядно чувство на селския труженик-орач.
Не изпитва примирение и безразличие към съдбата му,ненавист към живота,който ги измъчва.В сърцето му бликат нечовешките трудови усилия,непрестанни мъстителни душевни терзания носител на който отново е безгластния селянин.Пестеливо но богато Яворов изобразява физическото състояние на своя носител-неспал,недоял.Земята-кърмишница нетърпеливо чака семе като живо същество.Досадно,опустяло е на орача,но другаде той не може да излее накипялата си мъка освен върху верния си помощник добитъка.И светлите багри на свежото утро са в пълна противоположност с мрачното настроение на селянина,той не може да се нарадва ,защото болка прояжда душата му кръв застива в сърцето страдно.
Живял се дълбоко в неволята на мъченика селянин поетът провъзглася голямата безисходност която не го тласка към примирение и мекушавост той не се противопоставя на социалната несправедливост,но в душата му зрее стихийно недоволство,кипи яд,пламти омраза,негодувание.Яворов впил се в мъката злокобно страда със селянина и ненавижда потисника .Той вижда народ ,минал през кървавите изпитания,народ,който като гигант е готов да хвърли скалата в лицето на потисника мъчител-този народ е много кръв и свидни жертви дал,успял да отхвърли ярема и отново да заживее под ведро небе и ясно пролетно слънце.