Как искам когато си до мен ,
да чувам ритъма на сърцето в мен.
Толкова болка в себе си тая ,
поне със стихотворението да я потвърдя.
Искам да ти кажа толкова неща ,
и да спра да се чувствам като в пеща .
Нали ме обичаше ?
Защо от мене се отричаше ?
Толкова лъжи ти казаха
и за обичта ми ме наказаха .
Всички ти се правят на приятели ,
а всъщност са най-големите предатели .
Това е твоя живот и няма да те съдя ,
но дано от този кошмар да се събудя .
Помниш ли нашите мечти ,
преди ножът върху сърцето ми да връхлети ?
Обичам те и няма да го крия ,
за теб и човек съм готова да убия .
След толкова спомени знай ,
това не е нашия КРАЙ !!
Не е нищо особено , но е от сърце . Какво мислите ?
Спокойно, някои неща се учат. Започни с избягване на клишетата. Не нагаждай римите, усеща се. Избягвай клиширани рими. Чети повече поезия. И ще усетиш значителен напредък в стиховете си. А когато стиховете ти са се усъвършенствали, ти също си усъвършенствала себе си. Да чувстваш, това се изисква в поезията. Това е целта, да речем. Покажи своите чувства, чувствата на някого или нещо. Покажи чувствата на цял един народ. Но инструментът за постигането на това е езиковата култура. За да я сдобиеш, трябва да четеш повече. Никой не се ражда научен. Вземи инструмента в свои ръце и стиховете ти ще станат по-добри.
Нямам 14 още . Не се уча от някой или нещо . Просто в компанията ни , още от преди много време усещам , че в шегите ми има някакви рими . Реших да опитам , казват ми , че ми се получава . Нямам бъдеще с поезията , нямам дарба . Правя всичко за забавление , когато имам време . Мерси много .