Защо ли?! Днес почина един учител, който аз много уважавах и ценях като човек. Беше болен от рак на белите дробове. Болестта беше в прекалено напреднал стадий, за да се направи нещо. И той бавно и болезнено си отиваше. Днес, когато разбрах, ме обзе едно чувство. Не обелих и дума. Просто стоях и гледах тъпо. Голямото се събрахме половината училище, купихме цветя и отидохме да ги занесем в къщата му. И един индивид от 6-ти клас като изръси "Какво всички за ревнали за един Ботев?!". Не знам. Идваше ми да му фрасна един. Е, размина му се Отидохме и поднесохме цветята. Всички госпожи бяха отишли да го видят за последно. Всъщност, не всички. Само една я нямаше. После се оказа, че не отишла, защото трябвало да гледа някакъв глупав филм със 5-ти клас. Това вече ме накара да се замисля. Колко прост човек трябва да си, че да пренебрегнеш смъртта на един такъв добър човек, какъвто беше господина, и да се извиниш по такъв жалък начин. Да не говорим, че половината от тия дето дойдоха се хилеха. И съм сигурна, че дойдоха с нас само за да не карат час. Бях... не знам. Отвратена какви хора може да има. И не говорим само за, как да кажа, децата. А и за учителите.
И знаете ли кое беше най-забавното от цялата случка. Господина всички го знаеха, че пуши като за петима. Той може би и затова заболя от рак на белите дробове. Обаче и на снимката на некролога беше с цигарата и усмихнат...
Едит: Написах това само защото няма на кой да споделя. В момента съм сам самичка у дома и ми се искаше просто да си го излея