Понякога ми се струва наистина, че на лъжата краката са къси.Какво искам да кажа - това, че си кажи истината, защото не винаги благородната лъжа може да ти помогне да излезеш от ситуацията.Друг е въпроса с какво право другият те пита за миналото ти - и каквото и да правиш няма бягане от него.Имам един приятел дето ходеше с едно момиче, което се правеше на светица и адски свенлива и недостъпна.И най - случайно той я откри в един форум/няма да му спомена името/И знаете ли какви неща беше споделяла....Такива от които пред него се срамувала и как се хвалеше, че му кръшкала.Разделиха се след нейното признание за регистрацията, но тя отричаше всичките неща, а че го е правила само да е вървежна там....Вие ще повярвате ли?Така, че споделяме по форуми, правим се на опитни, гледам и активността на 14 годишните , не че аз съм за цвете за мирисане, но вижте дори и да се хвалим по форуми , а в действителност да сме примерни и какви ли не....може да си навлечем слава, която да не ни остави цял живот.Така че сами си правете изводите.