bitch please

Лей-Чери и Бърнард се целуваха лудо. Те говореха с езици. Като животно, лижещо сол, той изчисти последните й сълзи. С целувка той дори махна от нея една перла сопол. Сякаш езикът му не беше достатъчен, той пусна и пръст в устата й и прочете вътре хлъзгавия надпис на Браиловото писмо. Тя смучеше пръста му и притискаше тялото си до неговото толкова силно, че той за малко да загуби равновесие и да се катурне към щирборда.
Внимателно, сантиметър по сантиметър, със силно притискане, Бърнард пусна луничавата си ръка под роклята й отдолу нагоре. Гащичките й се разтвориха в неговата хватка.

С течение на времето съставът на въздуха в каютата стигна до две части кислород, една част водород и три части хлъзгави изпарения, френска мараня и купидонови пари. Техният облак се издигаше над двамата като платно. То ги носеше през гребените на спазма след спазма. Ароматът на нейната влага удряше по шлюзовете.
Те се притиснаха по-силно и когато се приближиха възможно най-близо, започнаха да се целуват отново. Средният му пръст започна да изчезва в нейната вагина, но тя го извади и в замяна го вкара — с малко неудобство и малко екстаз — дълбоко в кралския анус.