Здравейте.Мой роднина почина.

Никога до сега не ми се е случвало да умре близък за мен човек.И не съм тъжен.Просто не съм.Имам чувството,че утре като се събудя ,той пак ще си е тук . Няколко пъти се сещам за спомени с него и си представям как го няма и се надявам да ми стане гадно,може би така трябва,но не..всъщност не ми става гадно.На всички около мен им е тъжно,а за мен живота продължава,гадно ми е,но просто това е.Единствено доказва,че живота е кратък и въпреки че до преди няколко месеца НИКОЙ не е очаквал да се случи такова нещо точно на него..Ами - случи се.Това доказва,че може да стане точно на тея дето си мислят ' това на мен няма да се случи ' . И просто продължавам и върша нещата дето правех и преди това и сега вече 1 седмица го няма и на всички продължава да им е гадно,а на мен не.Дори не мисля,че ми е тъжно.Не си го представям,просто сякаш това е някакъв сън и не може да е истина.

Това значи ли,че не съм го обичал ? Все пак,ако загубите близък човек,трябва да сте тъжни ,да ви е гадно .. нали така?На мен защо ми е ..безразлично дори..не знам .. въпреки че доста искам да се върне,но живота продължава..