Няма заглавие...

[mechone]

Без-отговорно.

Бях малка.
Бях наивна.
Бях още дете.
Влюбих се.
Разочаровах се.
Продължих напред.
Мечтаех.
Срещнах го.
Бях щастлива.
Разочаровах го.
Пораснах.
Продължих отново.
Беше прекрасно.
Разочаровах и него.
Спрях за момент.
Не спирах да мечтая.
В тъмнината виждах светлина.
Най-после го срещнах.
Това е той-моят принц.
Щастлива ли съм?
Не мисля.
Винаги нещо спира пълното ми щастие.
Защо?...
Обича ли ме истински?
Иска ли да прекара живота си с мен?
Би ли дал всичко?
Би ли ме обичал до края?
Ще го нараня ли?
Ами той мен?
Страх ме е.
Несигурна съм.
Всичко е прекрасно.
Но страхът надделява.
Вече знам.
Това е Той.
За него съм мечтала.
Няма да го нараня.
Нито ще го оставя.
Той е мой.
Но аз негова ли съм?
...


Е, какво мислите?